Лекарите непрекъснато предупреждават, че сред многото модни диети за отслабване има много, които са безполезна или просто вредни. Но една от тези диети, „от палеолита“, е наистина ефективна и безопасна.
Експерименталната проверка на две диети, направена от британски и шведски учени, показала ползата от хранителни продукти, които са яли нашите предци, живеещи в каменната ера. Изследователите смятат, че „диетата от каменния век“ е напълно подходяща за тези, които искат да се избавят от излишните килограми.
В продължение на 2 години 2 групи жени, страдащи от затлъстяване, се придържали към една от двете диети. Всяка група се състояла от 35 човека, а възрастта на участниците е от 50 години нагоре.
Едната група ползвала така наречената „нордическа“ или скандинавска диета. В нея преобладавали продукти като пълнозърнести зърнени храни, млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, плодове, риба, ястия от бобови растения и растително масло.
Участниците във втората група са яли храни, които преобладават в диетата на хората от каменната ера: не тлъсто месо, риба, плодове, изключени били всички видове млечни продукти, масла, включително зеленчуци, зърнени и бобови растения.
Шест месеца след началото на експеримента било забелязано съществено преимущество на „палеолитната“ диета.
Жените, които се придържали към скандинавската диета свалили 2,6 кг от теглото си, а обиколката на талията намаляла с 5,8 см. В същото време участничките от групата с „диета от каменния век“ смъкнали 6,2 кг от теглото си, а талията им загубила 11 см от дължината си.
В края на втората година на експеримента разликата в тези показатели е значимо по-малка. Учените обясняват случилото се с това, че жените хранещи се с „диетата от каменната ера“ започнали често да нарушават съответния режим, тъй като им домъчняло за обикновената и вредна съвремена храна.

Петър пристигна в училище, а устната му подута.
Децата го гледат с любопитство, а учителката попита:
– Петре, какво се е случило?
Малчугана се мръщи, пристъпва от крак на крак. Вдига хитро очи нагоре и казва:
– С баща ми бяхме за риба. ….. И една оса кацна на устната ми.
– И какво, ухапа ли те?
– Не успя, татко я уби с греблото!

Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.

В Япония съществува, така наречения, Остров на котките. Там живеят стотина човека и няколко хиляди бездомни и диви котки.
Жителите на остров Tashirojima вярват, че храненето на котките ще им донесе късмет. За това тези животни живеят там свободно и безгрижно.
В началото на 19 век островът е бил популярен сред рибарите, които завъдили на него котки.
В днешно време населението намаляло до стотина човека, но популацията на тези животни растяла с огромна скорост.
Жителите на острова хранят котките с риба и се отнасят към тях със симпатия.
Изглежда идеята да се държат такива животни в домовете не била много привлекателна за местните. На практика всички котки там са диви.

Плешивият орел живее близо до вода. Гнездото му може да се намери на брега на морета, езера и реки.
Плешивите орли се срещат в Северна Америка, от Аляска до Флорида. Основно обитават  по протежение на северозападния бряг на САЩ и Канада.
Тези орли са прекрасни плувци.
Понякога улавят с нокти твърде тежка риба, но не могат с нея да излетят и да я отнесат в гнездото. Тогава те плуват до брега с рибата в ноктите си, за да я изядат.