На запад в САЩ е направено проучване за влиянието на вятърната енергия върху отглеждането на царевица. Получените резултати могат да се приложат навсякъде, въпреки че метеорологичните условия и култури могат да бъдат различни.
Един от най-очевидните начини, по които вятърни турбини могат да помогнат на селското стопанство, е разместването на въздуха, което води до това, че култури получават повече въглероден диоксид.
Освен това, принуждавайки въздуха да се движи турбината може да намали размера на роса по листата през нощта. Това ще помогне за намаляване на броя на заболяванията, особено тези, които са причинени от гъбички. Изменението на климата ще доведе до повишаване на влажността.
Има и друг благоприятен фактор. Тъй като турбината раздвижва въздуха и намалява скоростта на вятъра, нощите ще бъдат по-топли, няма да има слани, а дните ще са прохладни. Традиционно, за да се постигне такъв ефект по крайщата се садят дървета.
От друга страна, топлите нощи ще доведе до увеличаване на изпарението, т.е. повечето въглерод абсорбиран през деня ще се отдава през нощта.
Като цяло изследователите се надяват, че крайният ефект ще бъде положителен, независимо от сложните и еднозначни множество аспекти.
Днешните турбини обикновено са разположени на височина от около 80 м. Най-силната част от „събуждането“ на вятъра е около две или три височини на вятърни турбини. Турбулентността се разпространява заедно със тези потоци. Къде и при какви обстоятелства последните достигат земята, остава да се види.

Според резултатите на широкомащабно социологическо проучване, немски и американски учени установили най-щастливата възраст за човека. Оказало се, че положителна нагласа към живота постигат хора на възраст 74 години. На тези години, според изследователите, човек чувствува по-малка заангажираност, отсъстват натоварващи задължения, а финансовите проблеми отиват на заден план.
В изследването са участвали 20 000 души. Те трябвало да отчетат от 1 до 7 удовлетвореността си от живота. Младите хора са дали оценка 5,5, хората до 40 г. – не повече от 5, а пенсионерите 5,9. Освен това, колкото повече възрастовата граница се доближавала до 74 г., толкова оценката  от скалата за щастие била  по-голяма.
В хода на експеримента се изяснил много любопитен факт. Забелязали, че степента на щастие започва да намалява в юношеската възраст, до 40 години постепенно угасва, тогава се стабилизира и от 40 г. нагоре започва да расте, достигайки своя връх на 74 г.
Учените обясняват този феномен с това, че възрастните хора преживяват по-леко каквото и да дойде, защото по-философски гледат на живота, опирайки се на мъдростта и собствената си реализация. Те са по-доволни от живота и резултатите в него, поради умението вярно да отделят главното от второстепенното. Освен това, пенсионерите имат възможност да отделят повече внимание и време за себе си.
Предишни изследвания са установили, че благотворителността прави хората по-щастливи, отколкото храната и секса. Още, че по-високите хора са по-доволни от живота в сравнение с ниските.
Ако погледнем продължителността на живота в България, условията ,при които живеят днес пенсионерите, питам се, колко от тях достигат върха на щастието?

Когато пътувате, обикновено търсите хотел, в който да ви бъде приятно и комфортно. Ако пребиваването ви на дадено място е по-дълго, изискванията за мястото на преспиване са по-големи.
Много често, като туристи, се сблъскваме с ефекта на удобните хотели. Тъй като ни се предлагат свръхуслуги и развлечения, които подхранват мързела ни, рядко и с нежелание напускаме топлото легло и приятната атмосфера в хотела.
За да „размърда“ посетителите си в един от хотелите на австрийския град Линц е създаден проект, който стимулира движението на туристите в града. Как става това ли? Всяка стая е подредена така, все едно се намираш не в стая, а на друго място. И то какво място: бивша столова, речен параход, акостирал в старата индустриална зона, арт музей и други.
Провокирайки по този начин туристите, дизайнерите на хотела дали ще успеят да накарат хората да проучат прототипите на обектите, които ги заобикалят? Трудно е да се каже. Разчупването на нежеланието да поскитаме наоколо и да разгледаме местните забележителности, зависи изключително от нас, като туристи.
Почивайте, но се и движете,  здравословно е!