Днес на Хари в нищо не му вървеше. Сякаш Самият Бог бе срещу него.

Ето седя цял час пред лекарския кабинет, докато дойде лекарят.

В него бушуваше всичко:

– Как може този да не съобразява с графика на другите хора. И това ми било лекар.

Изведнъж нещо затрептя като червена лампа в Хари. И посоката на мислите му се отклони в друга посока.

– Може би трябва по-добре да използвам това време, вместо да се ядосвам.

И Хари се почеса по главата.

– Например, какви въпроси да обсъдя с лекаря. Би било интересно да помисля за нещата, които ще правя през седмицата. А защо да не се помоля за Пешо, той ми се оплака, че е много депресиран. На децата ми скоро им предстои състезание, не е лошо да се помоля и за тях.

Лицето на Хари се разведри и в него настана мир.

Тази промяна в мислите, може да попречи да се появи в живота ви въпроса: Защо?

Просто приемете за някои неща, че нямат отговор и продължете напред.

Да, все още има болки за преодоляване, но разберете, Бог иска най-доброто за вас. Той се старае, да ви покаже, колко сте ценни.

Почнете да гледате на случващото се по друг начин и няма да загубите мира и радостта си.

Даниел караше семейството си до едно непознато място. Внезапно той отбеляза:

– Странно, указанията на GPS изглеждат грешни.

След като колата навлезе в магистралата, указанията бяха:

– Излезте и пътувайте по еднолентов път, успореден на този.

Въпреки, че не виждаше никакви забавяния и пречки по магистралата, Даниел заяви категорично:

– Ще му се доверя. Може да е прав.

След десетина километра движението по магистралата се забави и почти замря.
Там имаше някакво строителство.

А еднолентовият път осигуряваше нормално движение.

Даниел се усмихна и каза:

– Не виждах какво има напред, но GPS можеше.

– Точно, както Бог може, – обади се малката Мариела.

– Така е, – съгласи се Доротея съпругата на Даниел, – знаейки какво предстои, Бог ни показва каква промяна трябва да извършим.

Господ ще ръководи и нашите стъпки, докато пътуваме по пътищата на живота.

Можем да Му се доверим, защото Той вижда много по-напред от нас.

Единственото условие е да се подчиним на неговите указания.

Миро бе навел глава и гласно изрази негодуванието си:

– Защо толкова често изпускаме лодката?

Приятелят му Слави разбираше какво имаше предвид другаря му, за това каза:

– Мисля, че е така, защото се задоволяваме с второто най-добро. Ние се хващаме за лъскави заместители, вместо за оригиналния артикул.

– И какво трябва да направя според теб? – иронията от безсилието на Миро ярко прозираше.

– Като начало откажи се от всичките си извинения, – посъветва го Слави. – Бъди честен спрямо себе си . Виж какво трябва да промениш, да подобриш. Промяната е същността на живота. Струва си неудобството, трудностите, дори болката.

– Лесно ти е на теб да говориш, – упрекна го Миро.

– Приятелю, спри за момент и се запитай дали се гмуркаш в живота, който Бог е планирал за теб, или просто гребеш на повърхността.

– И? – едва не се озъби Миро.

– Отдели малко време. Погледни себе си и всичко, което те заобикаля.

– Какво трябва да видя? – повдигна вежди предизвикателно Миро.

– Виж какви умения и таланти имаш, с които би могъл да посрещнеш нуждите на хората около теб.

– Промяна, промяна, ….. звучи предизвикателно, – усмихна се с болка Миро.

– Промяната е пътят към пълноценния, творческия и удовлетворяващ живот, който Бог ни призовава да живеем. Предизвикателствата на живота не трябва да ни парализират, те ни помогнат да открием кои сме? Кого истински трябва да следваме? Чия воля трябва да изпълняваме?

Случвало ли ви се е да излезете на улицата и да търсите решение на проблема си, а всъщност е трябвало да влезете вътре?!

Петър за първи път бе на голф игрище. Предостави му се възможност да направи първият си удар на първата дупка.

Той замахна и ….. пропусна.

Петър се приготви отново да удари, след което повтори неуспеха си.

Опита и трети път, но пак пропусна.

Отчаян и обезнадежден той извика:

– Този терен е много тежък за голф.

Може и да е прав, но в случая проблема не е в игрището.

Тогава къде секретът?

Разберете, обстоятелствата, в които се намирате, може да са трудни, но да ги обвинявате е глупаво. Те не могат да ви дадат изход от положението.

Но и да ги пренебрегвайте не бива.

Истинската трансформация се извършва първо вътре в човека, а след това се забелязва промяна в обстоятелствата.

За ден два можете да измените нещо като вложите пари или приложите различни планове или схеми, но промяната на нещата си остава дело на сърцето.

Малка група от християни се събираха три дни през седмицата да изучават Библията, да се молят за нуждите, както свои, така и чужди. Не на последно място прославяха Бога за това, което бе извършил в техния живот.

На едно едно от събиранията Велко попита:

– Къде е Андрей?

– Вярно, – отбеляза Христо, – от известно време не съм го виждал.

– Ще го посетя, – обеща Захари. – И ще разбера какво става с него. Може да се е разболял.

На другия ден Захари посети Андрей. Завари го обграден от тухли, дъски и строителни инструменти.

– Какво правиш? – попита Захари.

Андрей въодушевено погледна приятеля си и притеснено каза:

– От работата си получих като награда 300 лева и реших малко да преустроя дома си. Ето и плана ми за промените, които искам да направя.

Андрей разгледа чертежа и се съгласи:

– Наистина ще стане по-удобно и функционално. – А след малко добави, – Дойдох да видя как си. Отдавна не си идвал в групата. Липсваш ни. Нуждаем се от теб.

Очите на Андрей се насълзиха.

– Прав си Захари, изглежда съм станал твърде алчен.

– Алчен?

– Алчността е относителна, – тъжно констатира Андрей. – Тя не се определя от това, че струва нещо, а се измерва с това колко ти коства на самия теб.

– Ако нещо отнема силите ти необходими за семейството ти, вярата ти, …… – поклати глава Андрей, – цената ще бъде твърде висока.