Смог замърсяващ всичко наоколо. Престъпност. Множество автомобили бълващи отровни газове…….Да, това е картината на големия град. А знаете ли, че половината от населението на земята живее в градовете, а те заемат само 2% от сушата, освен това те консумират 3/4 от ресурсите на земята. И ако искаме да живеем добре, трябва да направим нещо за обновяване на градовете и селищата, в които живеем.
Идеята за „зелени градове“ или така наречените градове на бъдещето, не е нова. Създадени са различни проекти, но колко от тях са реализирани?
Искам да ви разкажа за измененията станали на едно изкуствено създадено парче земя  в Америка.
Изкуственият остров Treasure Island бил построен през 1939г. Първоначално там искали да построят летище, но плановете за неговото изграждане останали само на книга.
През Втората световна война острова преминал под управлението на Военноморските сили на САЩ. Военната база на острова се разформировала през 1996г. и сега острова се преобразява.
Всъщност Treasure Island става площадка за експерименти и проверка за изграждане на „зелени градове“.
Сградите, които се строят тук имат сертификат за екологично чисто постройки. Транспортната система обхваща превозни средства работещи без вредни емисии.
Биологичната ферма разположена върху 20 дка, ще обезпечи свежа храна за 13 500 жители. Тока в града ще се произвежда от слънчева и вятърна енергия. До 2020г. се планира 70% от покривите да бъдат покрити със слънчеви батерии, които ще предоставят 30 000 000 киловат часа електроенергия за година.
Каква чудна трансформация. От военен обект острова се превръща в приказна градина за живеене.
Ако сме разумни и съобразителни да превръщаме това, което ни трови и отнема здравето ни в приятни места за живеене, ще живеем по-добре и по-дълго.

Тя бе дребна женица. Времето не я бе пощадило и дълбоко бе врязало браздите си във високото й чело. Винаги бе приветлива и усмихната. Край нея човек се чувства спокойно и добре.
Днес тя разговаряше с мъж на средна възраст. Бели кичури коса издайнически надничаха зад ушите му. Познавах го отдавна. За мен той бе несигурен и неуравновесен човек. Дори, когато започнеше да говори, с мъка изтегляше думите от устата си. Речта му се насичаше от множество „ъ..ъъъ“.
Колко странно. В разговора му с тази жена думите му се лееха леко, самият той изглеждаше въодушевен от това, което споделяше. Някаква скрита енергия бликаше от него и заразяваше наоколо. Не можех да го позная. На какво се дължеше тази промяна?
Тази жена възприемаше този човек по определен начин, за нея той бе добър и начетен мъж. Да, нейното отношение бе причината за превръщането на несигурния и податлив на влияние човек, в уравновесен, знаещ и можещ индивид. Бях изненадана.
Когато започвах разговор с някой човек, който познавах, имах определена нагласа и очаквания от него. Ако бях свидетел на повече отрицателни моменти в живота му, го възприемах като неудачник, човек на когото не можех да разчитам. И това мое отношение, като гъста мъгла обвиваше събеседника ми и той се изявяваше така, както очаквах.
Ако можех да виждам с очите на тази жена, само положителното в човека, това би го променило. Първо биха се изменили очакванията ми, а след това и поведението на съответния човек.
Ето ви и един пример. Когато взимате книга, повест, разказ, статия, стихотворение вашите очаквания са свързани с името на автора. Ако той ви е заинтригувал преди и ви е доставил удоволствие, то с нетърпение четете нещо излязло изпод перото му. Дори понякога ако това, което е написал не ви хареса, просто си казвате, че той е добър, но виж това не му се е отдало добре. Оправдавате го, че не във всичко човек може да успява и причина затова е симпатията, която сте изградили към него. Готови сте да му простите и слабите редове и неритмичните стихове, нали е станал ваш любимец.
Но ако авторът ви е разочаровал с първото прочетено от него, срещнете ли нещо ново от него, бихте го подминали с пренебрежение. Нима човек не се променя? Всеки греши, но падайки и ставайки, той се изгражда и развива. А кои сме ние да му слагаме окови и да спираме подема му.
Променяйки отношението си към хората им влияем. Нека това отношение да е положително, с очакване той или тя да са най-добрите в дадена област и чудото ще стане пред очите ни. Невзрачните, неуравновесените, неудачниците……, списъка може да продължите и вие, се превръщат в силни хора, с ясна и точна мисъл, които отстояват интересите си, знаят какво искат и намират начин как да го постигнат.
Не случайно се казва, че една жена може да въздигне или да срине един мъж и всичко това с едно „обикновено“ отношение.
Ако искаме да видим хората променени около нас, разбира се в положителна посока, трябва да изменим отношението си спрямо тях и то към добро.
Не мечтайте, не искайте, а очаквайте доброто в отсрещния и непременно ще го видите.