Норвежкият град Рюкан се намира на 59°52′54″ с. ш., на няколко километра южно от Санкт Петербург. Той е разположен в неудачно планинско дефиле. Тук пет месеца въобще не пробиват лъчите на слънцето. Градът постоянно е в здрач.

Местните жители решили как да решат този проблем.

На самият връх на близко стоящата планина ще поставят големи огледала, които постоянно ще следят слънцето и ще хвърлят „слънчеви зайчета“ на площ от 200 кв.м на централният площад на града.

Ако се погледне от града, ще изглежда сякаш над планината блести истинско слънце.

Общата площ на огледалата ще бъде 50 кв. м и ще се управляват от централен компютър. Въртолети ще докарат огледалата на мястото на поставянето им. Тези огледала могат да послужат и за нагряване на вода.

Това не е първият проект в Европа. Първият е бил в италианския град Виганела в Алпите, където било поставено малко 2,4 метрово огледало през 2006 г.

Синът погледнал баща си и каза:

– Татко каква е разликата между ум и хитрост?

– Умът позволява да се решават сложни проблеми, – казал бащата, – а хитростта помага да ги заобиколим.

– И кое е по-полезно? – попитал синът.

– Полезен е преди всичко интелектът. Той избира кое е най-доброто. Дали да се заобиколи или да си вършим работата.

Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.

В една църква имало един човек, който имал много остър език….Често измъчвал ръководството, като създавал множество проблеми.

Веднъж на гости в църквата дошли двама епископа, областният и на града. Човекът влязъл в стаята, където всички били събрани и вместо традиционното: „добре дошъл“, изтърсил „здравейте, другари“.

Епископите се стъписали, но другите от църквата само се усмихнали. Обикновено, вместо поздрав, те чували: „Здравей, Света инквизиция“.

Веднъж, когато един от пасторите се разболял и легнал на легло, този човек му позвънил и казал:

– Вие да умирате ли сте се приготвили? Чакайте, аз още не съм изпил връвчицата ви!

Този човек веднъж на едно от съвещанията предложил да се внесе специално постановление:

– Направете обрязване, за да се обърка главата на равина, а не нашата!

Голям метеорит с диаметър най-малко 30 см и скорост около 90 хиляди км/ч се е врязал в Луната. В резултат на това се е образувал кратер с диаметър около 20 м. Това е станало на 17 март тази година и е било фиксирано от астрономическите обсерватории.

Изкренето при удъра е било много ярко, а мощността на самият удър е съответствал на взрив от 5 тона тротил.

Космически обеки с такива размери почти всеки ден влизат в атмосферата на земята, където напълно или частично изгарят. Луната няма такъв космически щит.

Взрива на този метеорит на 17 март нагледно показва, колко опасно може да бъде усвояването на Луната от човека. Не трябва да се забравя и високата степен на космическа радиация.

На Марс този проблем е по-малък, защото планетата има малка защита, тънка атмосфера, състояща се от въглероден диоксид.

Освен това според новите изследвния ежегодно върху червената планета се взривяват около 200 метеорита и голяма част от тях са с диаметър 1-2 метра.

Какво ли очаква тези, които са се наели да колонизират Марс.