За да определите качеството на шампоана направете следната проба.
В една чаша с вода добре разбъркайте малко шампоан и оставете сместа да се утаи. Ако след престоя в чашата се е образувало нещо подобно на извара, не използвайте този шампоан.
Основата на всички миещи средства е съставена от повърхностно активни вещества. Те отрицателно влияят на структурата на косата, унищожават защитната ѝ повърхност, но добре измиват мръсотията от тялото и саждите от косата.
За да не са тези повърхностно активни вещества толкова агресивни, козметичните производители, внасят меки такива, които се синтезират от аминокиселини. Малките производители не използват меки повърхностноактивни вещества или ги използват в малки количества. В резултат на това косата щръква и става чуплива.
За образуване на пяна от шампоана, производители въвеждат сгъстители и стабилизатори. В евтините марки за тази цел използват готварска сол. Производителите твърдят, че най-качествената проверена добавка е диметилпропан, която превръща миенето на косата в „непрекъснато удоволствие“.
Друг важен момент е, че колкото повече са миещите компоненти в шампоана, толкова повече концентрацията на всеки от тях ще бъде по-малко и следователно дразненето от тях ще бъде по-малко.
Ако на опаковката отзад са посочени само два миещи компонента лауритсульфат и диеталономиди, а останалото е вода и добавки, то 100% това е некачествен шампоан.

Двамата полски лекаря Евгениуш Лазовский и Станислав Матулевич по време на немската окупацията спасили 8000 евреи с помоща на „биологично оръжие“.
Те открили, че при ваксина с умъртвени бактерии Proteus OX19, кръвната проба дава лъжлив тест за заболяване от тиф. Знаейки това, лекарите решили тайно да ваксинират хората от полския град Розвадов и неговите околности. След това изпратили кръвни проби на нацистите.
Правейки анализ, нацистите решили, че в града върлува тиф. Обявили цялата зона за карантинна и изобщо не влизали в нея.
По такъв начин живеещите там еврейски семейства избегнали възможността да бъдат убити веднага, както заразени еврее с тиф на други места. Те се спасили и от изпращане в концентрационните лагери.

Английският химик Робърт Чезбро през 1859 г. забелязах, че много от работниците на нефтената промишленост се оплакват от вещество, които се натрупват в тръбите на маслените помпи.
Чезбро веднага взел проба и започнал да експериментира.
Оказало се, че нефтеното желе напълно лекува рани и порязвания.
Химикът го нарекъл „вазелин“, от немски »Wasser» – вода и гръцки «Elaion» – масло.
Обхватът за прилагането на вазелин по това време е бил широк, от почистване на килими до очистване на носа.
Роберт Чезбро толкова вярвал в чудодейната сила на вазелина, че през целия си живот той изяждал по една супена лъжица на ден от него. Самият той е починал на 96 години.

Немски учени са успели да разработят нова технология позволяваща да се запомнят масиви с особено секретни данни не в компютър, а в биологичен „склад“ – растение.
В основата на технологията е залегнала „химическа азбука“ с помощта, на която данните могат да се представят или разпознаят. В даденият случай информацията не се кодира в елементите на интегрална схема, а в молекули.
За да се създаде „биопамет“ достатъчно е да се инжектират гени в растение или органите на животно, които стават носители на секретната информация. Обратно, за да се разшифроват данните, ни е нужна микроскопична проба, съдържаща молекули, в които е инжектирана информацията.

С помощта на специален химически ключ, известен само на шифровчика, започва реакция наречена полимераза, която позволява да се създадат толкова копия на молекулите, колкото са необходими за анализ.
Фокуса на този сложен способ за защита, не е с цел да се предпази собственика от проникване в базата данни, а по-скоро да се ограничи манипулирането с тези данни.