Веднъж владетеля на страната повикал Настрадин Ходжа и му казал:

– Иди и направи списък на всички глупаци в нашия район.

Владетелят тайно се надявал, че Настрадин да напише името си в списъка. И когато се опита да го поучава, ще му го покаже.

На другия ден Настрадин дошъл със списъка. Владетеля го погледнал и се смаял, името му било на първо място.

– Как смееш да се подиграваш с мен?!  Ще те…..

– Чакай, не се гневи – казал Настрадин. – Миналата седмица ти прие ли един търговец от Индия?

– Да

– Познаваш ли го добре?

– Не, за първи път го виждам.

– И ти му даде десет хиляди в злато, за да ти донесе скъпоценни камъни от Индия?

– И какво от това?

– Нима човек, който не познава друг, може да му даде голяма сума пари и да очаква той да се върне с поръчаните скъпоценни камъни, не е глупак?

– А ако се върне? – започнал да крещи владетеля

– Е, тогава аз ще изтрия името ти от списъка и ще поставя моето.

Един китайски търговец взел назаем голяма сума пари. Разорил се, загубил целия си имот и не могъл да върне заема.
Лихварят дошъл и си поискал парите. Той видял красивата дъщеря на търговеца и я пожелал. Да я поиска направо не могъл, за това рекъл:
– Ако не върнеш парите веднага, ще се оплача на управата и те ще те изпратят в затвора.
Търговецът падна на колене пред лихваря и го помолил за милост. Вторият „показал“ съчувствие, престорено се усмихнал и казал:
– Ще ти опростя дълга, но в замяна на това ще ми дадеш дъщеря си. Но първо да видим какво мисли небето за това. Ще сложа в чантата си два камъка бял и черен. Ако изтеглиш белия, прощава ти се дълга, но ако изтеглиш черния, ще ми дадеш дъщеря си.
След това той бързо пуснал в чантата си два черни камъка. Девойката видяла уловката и побързала да каже:
– Добре. Както си казал така и ще бъде.
Тя бръкнала в чантата и преди да успеят да видят какъв цвят има, момичето го изтървало на земята. Камъкът се смесил с останалите от пътя и било трудно да се определи какъв цвят има. Въпреки вълнението на баща си, девойката се обърнала вежливо към лихваря:
– Съжалявам, че изпуснах камъчето. Сега трудно ще го намерим. Но нали остана едно в торбата, ще видим цвета му и ще разберем какъв цвят е имало падналото. Ако то е бяло, паднало е черното и обратно.
На лихварят нищо друго не му оставало освен да бръкне в торбата и да извади камъчето, което естествено било черно. Така той трябвало да признае, че девойката е изтеглила бяло камъче.
Така бащата и дъщерята се спасили.

Любовта по природа е жертвоготовна, а хората се страхуват да жертват, защото това изисква от тях повече любов. Удоволствайки се в „малкото“ любов ние се лишаваме от възможността да бъдем щастливи. Колкото е по-малко любовта, толкова по-малко щастие изпитваме.
Например, човек обича сладолед. Това е напълно здравословно отношение към вкусните лакомства, за тази любов големи жертви не трябват, освен наличните в джоба пари. Щастието в този случай се топи по-бързо от поредната порция сладолед, особено след поредната пломба в устата ти.
Ето ви и друг пример. Човек обича музиката. За изпитване на щастие тук има много по-оптимистични перспективи. Има различни видове музика и човек може да ѝ се наслаждава много повече, отколкото на сладоледа. Но за такава любов се изискват определени усилия. За да изпитваш щастие от музиката е необходимо да се научиш да я разбираш. Тази вид любов изисква времето, силите и вниманието ти.
Любовта към една жена може да направи мъжът щастлив за цял живот. Но за такова щастие, той трябва да ѝ посвети целия си живот. Да дели с нея проблемите, трудностите и недостатъците. Това не е лесно, но това е цената на щастието.
Тайната на щастието се състои във вниманието, което отделяме един на друг. Щастието в живота се дължи на отделените минути, усмивката, комплимент казан на място, безбройните добри мисли и искрени чувства.

В България от какво ли не се стремят да добият пари. Не говоря само за бизнесмените и търговците, а и за министерството на финансиите, което всячески се стреми да запълни „недостига на пари“ в държавата ни. Скъпи служители, не си напрягайте много мозъците. Предлагам ви няколко необичайни глоби от миналото на отделни народи, които могат да ви послужат във вашата всеотдайна работа.
В Швейцария са глобявали, за отсъствие на градинка около къщите.
В средновековна Испания се плащало глоба по 10 златни монети, ако се окажете в един и същи магазин за дрехи с кралските особи. И не дай си боже, да си купите или ушиете рокли като тези на августейшите особи. Наказанието за това било екзекуция или интерниране.
Такса се плащало за твърде много коне. Осем коня могат да карат само благородниците, а на търговците се отпускали само по четири.
В Израел се плащали глоби за непокрит под на свинарник. Евреите свине не ядат, но все пак ги развъждат. А пода в свинарника трябва да се покрива, за да не могат свинете да докосват с краката си свещената земя.
В Персия просто плащали „за здравето на шейха“, така че да управлява по-дълго.
В Новгород, преди царуването на Иван Грозни, се плащали доста пари за отсъствие на преминаваща пътека пред дома. И казват, че това било много доходно за хазната. Много знатни новгородци предпочитали да платят глоба вместо да почистят пътя пред дома си.
Португалски търговци глобявали работниците си за тих глас. Ако имате твърде тих глас, никой няма да ви чуе на пазара и печалбата ще бъде по-ниска.
В Свазиленд се наказват семейства, които не хранят добре дъщерите си до сватбата им. Слабите невести там съвсем не се предпочитат.
В средновековна Франция много пари плащали младоженците на църквата, ако на първата сутрин след сключването на брака, не провесят доказателство за девствеността на невястата.
Непочитането на храма и статуята на Венера в Древна Гърция се наказвало със глоба, а ако няколко пъти се покаже такова неуважение, нарушителят трябвало да плаща глоба три месеца подред на жреците.
Представете си, че нямате баня. За отсъствието на такава плащали собствениците, които живеели близо до Петербург през XVIII век. Всичко започнало от това, че Петър I не могъл да се изкъпе по време на пътуването си от Москва до Петербург. Европейците не разбирали това напълно, тъй като смятали банята за варварски обичай. Руснаците пък намирали европейците за диви, защото не се мият.
Е, господа финансисти, списъкът може да се продължи още, но като гледам, в днешно време, сте доста изобретателни и находчиви в това отношение, така че едва ли се нуждаете от допълнителни примери.