Учените са изградили за първия пълен компютърен модел на растежа на снежинките.
С изучаването на формите се е занимавал още Кеплер. В своя труд Strena Seu dе Nive Sexangula, написан през 1611, той открил, че снежинките притежават симетрия от шести порядък, т.е. преобразяват се при завъртане на 60 градуса и кратни на него ъгли.
През 1954 г. японецът Ukitiro Nakaya експериментално е открил зависимостта на формата на снега от температурата и пренасищането на въздуха с водни пари. Оказало се, че снежинките могат да бъдат разнообразни и могат да имат и  неправилна форма.
До неотдавна учените не можели  да създадат модел, който би позволил да се получат множество „неправилни“ снежинки.  В рамките на новата работа, изследователите са направили точно това. Според авторите новия метод е ефективен благодарение на разработените от тях вариации от изчислителни методи.
При моделирането са успели да получат снежинки с формата на кухи колони, призми, силно разклонени и съвършено плоски. Всички тези форми са наблюдавани в природата. Освен това, изследователите отбелязват, че са намерили емпирична линейна зависимост между нивото на пренаситеността и скорост на растежа,  да се проучи динамиката на тази практика е трудно. Изследователите твърдят, че теоретиците подценяват въздействието на ефектите, свързани с повърхностната енергията на кристалите.

Канадският учен от Университета в Торонто, Чен Бо Джан е дошъл до заключението, че ароматът на лимона кара хората … да бъде по-щедри.
До това заключение канадският учен и неговите американски колеги са стигнали след експеримент по времето, на който те са анализирали влиянието на средства с лимонена добавка.
Две групи от хора са били поставени в две различни стаи. Едната е била добре проветрена , а в другата се е усещал аромат на лимон. На доброволците били дадени по 12 долара и ги помолили да споделят парите с някого от стаята.
Установили, че в стаята, в която миришело на лимон участниците давали средно по 5 долара и 33 цента. а в съседната стая по 2 долара и 81 цента.
Според учените, аромат на лимона може да подобри настроението, за това хората са по-склонни да проявяват своята щедрост.

Ако живеете в голям град и това не ви устройва може да се преместите в американския град Сценик в щата Южна Дакота. Само за 800 хиляди долара града може да стане ваш.
Какво ще получите за тези пари? Няколко къщи и празни сгради, салон, зала за танци, два затвора, жп гарата и две празни търговски площадки. Някои от сградите са съвсем запазени, но други са запустели и порутени.
В града живеят само 10 човека, най-вече свързани с настоящия собственик. Имате много място, за да преместите семейството и приятелите си и да правите всичко, което не е забранено от закона. Тъй като прилагането на закона ще падне изцяло на вашите плещи и вие може да наказвате и за незначителни правонарушения,  то е напълно възможно да правите каквото си искате, подобно на Дивия Запад.
Градът е предложен за продажба, тъй като сегашният му собственик е болен от рак, а семейството му повече не може да обслужва града. Това не е първият случай, когато е бил продаден цял град.
Актрисата Ким Бейсинджър купила град Браселтон за 20 милиона долара, но когато се опитала да го превърне в туристически обект се провалила и го продала.

Още една смяна. Изпълни я желание за почивка и спокойствие. Тя пристъпи  уморено до входа на кооперацията и зачете съобщението лепнато на вратата:
„Скъпи съседи. Днес около 09.20 часа до входната врата са загубени 120 лева. Ако някой ги намери моля занесете ги на номер 76-ти на Антония Петрова. Пенсията й е 143 лева“.
Тя не се колеба дълго, извади 120 лева от чантата си и се отправя към посочения адрес. Звънна. Отваря й баба с препасана престилка и тъжни очи. Когато възрастната жена видя протегнатата ръка на младата жена с пари в нея трепна.  Прегърна я, а очите й се напълниха със сълзи. С разтреперан от вълнение глас едва проговори:
– Отидох за брашно. Като се връщах извадих ключа за вратата и …навярно тогава съм ги изтървала.
Бабата отказа да вземе парите. Оказа се, че през изминалите  няколко часа, шестима бяха намерили „нейните“ пари.
Колко  самопожертвувателен може да бъде човек, дори в такова трудно време.

Опитвали ли сте някога да направите пиеса от истинския живот. На мен това ми доставя голямо удоволствие.
Нека перона на тази гара ни бъде сцена. От двете страни има достатъчно входове и изходи за „артисти“. На заден план е локомотивът, който върви.
Цялата тази блъсканица от хора минаваща напред назад са „действащите лица“, които сякаш дълго са репетирали. Но вижте, колко естествено е всичко това. Забележете, те изобщо не поглеждат към зрителите. И всяка група е самобитна, няма никакво повторение. Дори хамалинът, с купчината багаж, струпана на количката му, изглежда толкова реалистичен, че човек се изкушава да ръкопляска,
След тях тича притеснена майка с разгорещено лице. Тя влачи със себе си две ревещи хлапета и крещи на някой отзад: „Иване, побързай!“ А той отрупан с пакети и вързопи мълчаливо притичва отзад. След него върви изплашена малка бавачка, която носи дебело бебе. То оглася с мощния си рев обстановката.
Какъв прекрасен епизод. Забелязахте ли притесненото лице на бавачката?
За повечето от нас животът е скучен и еднообразен, като мина която е изчерпала ресурсите си. Но за човек, който е достатъчно наблюдателен, всичко това е края на една увертюра. Самата пиеса все още предстои.
Ето вие ходите на театър или кино и плащате за билет. А какво получавате срещу парите си? Някаква импровизация на ситуации, в които артистите се опитват да разговарят свободно и непринудено.
По-добре вместо в театър настанете се в някой влак и ще гледате реална пиеса. Разполагате с места на първия ред. Е, оркестър няма, но всичко се вижда ясно и за него не плащате нищо.
Питам се дали Шекспир е бил осеян от подобни мисли, когато е написал : „Целият свят е сцена“?
Прахосваме половината удоволствие, което можем да получим от живота, като не внимаваме достатъчно и пропускаме почти всичко, което става около нас. Вземете, който момент искате от него, дори да е съвсем тривиален, няма значение, защото принципът е един и същ.