Идеята не е нова. Битовите отпадъци са толкова безполезни, че на практика за повечето от нас за нищо не стават. Но знаете ли, че от тях може да се направи нещо ново, необичайно, даже красиво. Всеки отпадък може може да загуби предишния си вид и да добие ново предназначение, качество или свойство.
Отпадъците от фолио, тоалетна хартия или плат са готови цилиндри, от които могат да се направят забавни играчки. Жаби, свине, зайци, катерички, тигри, хипопотами се получават без много усилия, тъй като основната форма, вече е налице. Само трябва да се изберат подходящи тръбички, изрязани по подходящ начин от наличните отпадъци, като се съобразяваме с необходимите размери. Например, за тяло на бъдещата играчка може да се избере по-голям цилиндър. Ако нашите животинчета ходят на задните си крака, се пригаждат тръбички, които се поставят вертикално, но ако скачат или пълзят закрепваме ги хоризонтално. Отделно слепваме главата, лапите, опашката, ушите….
Тук е нашата детска работилница за играчки. С тях може да се играе или възпроизведе пиеса.
Всяка тръбичка може да се превърне в телескоп или бинокъл. Ако изобретите такива, може да си направите околосветско пътешествие. За да ги направите по-красиви, просто ги облепете с разноцветни хартийки или ги оцветете с бои.
Тръбичките, които сте отделили от отпадъците може да превърнете в ракета, аероплан, маяк.
Барабан или тарамбука са по-широки тръбички покрити от двете страни с по-здрава хартия, пластмаса или плат. Маракаси също можете да си направите от подобни материали.
И така хващайте се за работа. Успех!

В фермата, която посетих живеят 56 африкански щрауси. Но това не е предела, тъй като тук през 2006 г. са живели повече от двеста птици. Само миналата година тук е имало 150 животни.
Африканските щрауси са топлолюбиви, но добре се приспособяват и на местна почва. Явно тази година наводненията са повлияли на размножаването им.
Първоначално си мислех, че посещението ми в такава ферма е губене на време, но именно тук научих доста интересни неща.
Оказа се, че месото на щраусите не само се консумира и не отстъпва по вкус на свинското, но е и по-диетично. За да отглеждаш щрауси не се изискват кой знае колко средства. Това занимание е интересно и доставя удоволствие.
Щраусите са всеядни и ядат такива отпадъци, които даже и свинете не са си  мислили да употребяват.
Възрастните щрауси достигат до 120 – 150 кг, от които 60 кг е чисто месо. Продуктите получени от тези животни нямат ограничен брой. Ето и няколко примера за приложението им. Спортистите, например си присаждат сухожилия от щрауси. Очите на тези птици се използват за трансплантация. От миглите им се правят четки. От вълната и кожата им се правят великолепни обувки. Не по-малко са ценни и младите щраусчета. На 1-месечна възраст щрауса струва 100 евро, а на 3-месечна 300 евро.
Малките птици бързо нарастват и изглеждат като възрастните. Тези птици живеят до 70 години. Малките щрауси са оцветени в черно и сиво. В черно са мъжките екземпляри, а в сиво женските. През първите няколко години щраусите снасят по 10 -12 яйца за сезона, по-късно броя им нараства 5 пъти. Във фермата имаше самка, която снася рекордните 68 яйца.
За кое да е друго животно се изискват много повече условия, отколкото за отглеждането на щрауси. Това не означава, че се полагат по-малко грижи, но ако погледнем вложените средства и изходните продукти, везните ще наклонят към такъв вид ферми.

Joel Chaney аспирант от Нотингамския университет във Великобритания е намерил начин за преработване на бананови остатъци, стебла и клони в екологично гориво. Ученият смята, че брикетите получени от пресованите остатъци на бананите ще премахнат необходимостта  жителите на Африка да изсичат горите и да губят време за събиране на дърва за огрев, съобщава ВВС.
Тази идея за превръщането на бананови остатъци в екологично гориво е дошла на Chaney  по време на пътуването му в Руанда. В тази страна, както и много други в Африка, бананите се използват не само като универсална храна, но също така и като суровина за дестилиране на алкохолни напитки.
Лошото е, че остават обелки, листа и клони, които не са добри за изгаряне в печка. Те изгарят като слама, много бързо и на такъв огън не може да се приготви дори и храна. За поддържане на огън в домовете си жителите на Руанда, Танзания и Бурунди в 80%  от случаите използват дървета и храсти.
Връщайки се от Африка във Великобритания Joel Chaney започва да експериментира с превръщането на отпадъци от банановите плантации в екологично и евтино гориво.
Била предложена следната технология: Остатъците от бананите, листата и клоните се смилат в еднородна смес, където обелките на бананите действат като клей в получената маса. Към получената каша се прибавят дървени стърготини и се оформят брикети, които след това се изсушават.
Оформянето на брикетите може да става с преса или просто да се приплескат с ръце, придобивайки желаната форма. След две седмици сушене на слънце, получените брикети са готови за употреба. Така полученото гориво е идеален източник, както за готвене и отопление, така и за осветление.
В света много учени опитват да произвеждат биотопливо от почти всички импровизирани материали. Така например в Австралия е било създадено такова гориво от отпадъци на бира. В САЩ производители на месо съвместно с нефтена компания създават биодизел от животински мазнини, а други техни колеги са опитали от остатъци при производство на захар да създадат екологично гориво.
Желанието да не се замърсява и запази чиста природата, ражда нови проекти за екологично и евтино  гориво. Технологиите напредват, но от нас зависи до каква степен ще запазим чиста средата, в която живеем.