Анчарът е от семейството на черницата. Това са еднодомни или по друг начин казано с еднополови цветове, дървета и храсти.
Цветовете на Анчара са невзрачни, мъжки с плоски чадъроцветни съцветия, а женските са единични.
В природата съществуват 5-6 вида Анчар. Те се срещат в тропическа Азия, Африка и на остров Мадагаскар.
Анчарът има силно отровен сок. Той съдържа гликозиди, антиарин и антиозидин. Използвал се е за напояване на върховете на стрелите.
На това дърво А.С.Пушкин е посветил стихотворението си „Анчар“.

Анчар

А. С. Пушкин

В пустинята, сред прах горещ,
в пръстта от зноя разкалена,
Анчарът — часовой зловещ —
стои, сам в цялата Вселена.

Сред жадна степ във гневен ден
Природата го бе родила,
и корен, ствол, и клон зелен
с отровна сила напоила.

Отрова капе през кората
и стине в гъст, прозрачен клей,
след обедния пек, когато
вечерна хладина повей.

Не идва птица тук, ни звяр.
Едничък вихърът сурово
връхлита страшния Анчар
и литва, напоен с отрова.

И ако облак в своя път
се заблуди и дъжд пророни,
във пясъка горчива смърт
ще капе от отровни клони.

Но в ден на зло човекът там
човек изпрати с властно слово
и в път покорно тръгна сам,
и върна се в зори с отрова.

И вейка с клюмнали листа
в едно донесе с яден клей.
По бледното чело потта
на тънки струи леденей.

Под шатровия свод, в дъга
извит, издъхна у нозете
отровен бедният слуга
на всемогъщия владетел.

А царят смърт от тях сторѝ —
стрели с отрова напоени —
и на съседните страни
изпрати гибел, разорение.

Почти 70 години са изминали от края на Втората световна война, но и днес по целия свят се намират артефакти от това време, понякога трогателни, а други животозастрашаващи.
Такава е била и японската мега-подводница изчезнали през 1946 г. Тя е била намерена близо до югозападния бряг на остров Оаху на дълбочина от 700 метра.
I-400 е най-голямата и най-технологично напреднала подводница за времето си. Тя е могла наполовина да измине пътя около земята без да се зарежда и е носила на борда си три огромни 1,800-килограмови бомби, които е можело да се заложат за няколко минути.
В края на Втората световна война подводницата е била заловена от американските военни и е отведена в Пърл Харбър за инспектиране.
Когато започнала Студената война, Съветският съюз поискал достъп до подводницата в съответствие с условията на споразумението, но от САЩ не пожелали да споделят технологиите ѝ отричайки, че знаят къде се намира тя.

В Етиопия в предградие на Адис Абеба е построена фабрика за производство на мухата цеце. Това е част от плана за пълното изтребване на това насекомо от страната.
Още през 30-те години на миналия век съветския генетик А. С. Серебровский предложил необичаен начин за борба с вредните насекоми. Според идеята му, трябвало да се отглеждат масово самци на насекомото, да се стерилизират чрез облъчване с рентгенови лъчи и да се пускат на свобода.
Състезавайки се с нормалните самци, те ще побеждават и когато се чифтосват с женската няма да има потомство. Така този вид постепенно ще изчезне.
С помощта на тази идея била елиминирана в САЩ месната муха, в Япония вредителите на пъпеши, в Чили насекомите нападащи ябълковите градини, а в Холандия вредителите на лука.
Мухата цеце е разпространена в 35 страни на Африка. Тя принася болест, предизвикваща се от едноклетъчни паразитни организми трипанозоми, които при ухапване от насекомото влизат в организма и причиняват сънната болест. От нагана, така е наречено заболяването при животните, измират най- малко една четвърт от африканските говеда. За година от сънна болест се заразяват 50-70 хиляди африканци. Ваксина не съществува, лекарствата са силно токсични и убиват 3-10% от пациентите.
С мухата цеце успешно се преборват инсектициди и феромоновите капани. Но на остров Занзибар приложили метода на Серебровский и през 1994-1997 години острова напълно се освободил от тази муха.
Този пример предизвикал интерес у правителството на Етиопия и то заделило 12 милиона американски долари за строителството на фабрика за мухи. Сега фабриката за една седмица дава по 10 хиляди самци, стерилизирани с гама лъчи, а скоро производството им ще нарасне 70-100 пъти. Допълнително се строят нови корпуси.
Мухите, които развъждат, ги хранят с кръв от крави, която се получава от кланицата и се замразяват за съхранение.
За експеримента е избрана долина с площ 25 хиляди квадратни километра.
Първите резултати са окуражаващи.

През 14 век холандска експедиция, чийто щурман бил извесният мореплавател Баренц, два пъти се опитала да влезе в Карско море през Югорския пролив
Експедицията не стигнала до целата си, защото пролива бил запълнен с ледове.
Тогава на Баренц му дошла идеята влезе в Карско море, като заобиколи Новата Земя от север.
Третата експедиция, с големи трудности обхождайки западния бряг на Новата Земя на 19 август 1596 г. достигнала мястото, където бреговата линия се обръща рязко на изток.
Към тази желана точка на острова са се стремили много северни експедиции по това време и я нарекли Нос на Желанията.

Изригването на най-голямият японска активен вулкан Асо е започнал на остров Кюсю. Според местната метеорологична служба, горещият стълб от пепел се е издигнал над един от кратерате му на височина надвишаваща 1 км.
В съседство със зоната на вулкана бързо са евакуирани много туристи, забранено е да се приближават до него на разстояние по-малко от километър.
Междувременно сутринта на 1500 км южно от бреговете на Япония в екваторията на Тихия океан е станало земетресението с магнитуд 6,4.
Епицентърът на земетресението има координати 21.27 северна ширина, 143,16 източна дължина и се намира на 1558 километра южно от японския град Татеяма.
Според интензивността на трусове в епицентъра земетресението се оценява като „опустошително“.