Художници, които искат да подобрят уменията си, често са в търсене на съвършения материал за работата. Все по-често, търсенето ни води до познатите камък, гипс, пясък, бронз и дори лед, както и на материали, които изглеждат неподходящи за създаване на скулптури. Като например проводници, храна или кибритени клечки.
При избора на материали Крис Гилмор се ръководи от това доколко са достъпни и икономични. Така той решил да създаде своите скулптори от картон за опаковка.
Даже при използване на кибритени клечки за направа на замъци остават кутийките от кибрита неупотребени, а при избрания картон всичко влиза в работата.
Всичките работи на майсторът са направени в естествена големина и се отличават с поразителна преработка на най-дребните материали. В неговите скулптори няма дърво, кабели или гума, само картон и лепило.
Скулпторът казва: „Голямото изкуство не се нуждае от големи разходи“.
Някои скулптури носят „белега на миналото“ под формата на оставащите условни обозначения, които обикновено се прилагат на картонените опаковки. Но това съвсем не ги загрозява, а хармонично се вписват в общата картина.
Единственият минус при използване на картона е, че скулпторите направени от него, не трябва да се доближават до вода и огън.

Изкусен грънчар върти колелото на битието. Щом усети в ръцете си калта на бъдещата чаша, запалва в сърцето й неугасим огън.
И ето я готова. Но ако небесният грънчар я хвърли на земята, тя пак отново се превръща в глина.
Той сътворява живот и бди над своите създания. Но щом усети, че съдът е лошо слепен, отново го връща счупен в пръстта.
Върти се безкрайно колелото на веселият грънчар. По стар навик застанал в грънчарницата, с изкустни пръсти извайва от пръстта изящен съд.
И чух как излязлата под пръстите му чашата ми шепти: “ Бях аз глина, но и ти си като мен. В ръцете на ваятеля си само пръст, докато те превърне в скъпоценен съд“.
Усещам как грънчаря със духа си ме замесва, като глина, грубо, глух към болките ми. Но тази трептяща кал е ненаситна плът, докато жизненият му огън не я смели и превърне в….своето най-съвършенно творение.

Веднъж един младеж решил да отиде в града по работа. За да стигне до там му били необходими три дни и за това той се запасил със всичко необходимо.
– Вземи ме със себе си, – помолил по-малкия брат
– Пътя е опасен, а ти си още малък, – казал младежа.
– Мъдрите казват: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“. Вземи го, – помолила майката.
– С какво може да ми помогне едно малко момче? – усмихнал се младежа.
Станал по-големия брат на разсъмване и се отправил на път. Той не забелязал, че след него е тръгнал малкия му брат. Така те вървели цял ден.
Вечерта големият брат се приготвил да пренощува. Запалил огън и в котлето си сварил чорба.
Коремът на малкия брат се свивал от глад. Тъкмо си мислел да излезе при огъня и да си признае всичко, когатото се появили двама разбойници. Вързали по-големия брат, взели му нещата и се приготвили да му изядат храната.
Малкият брат бил отчаян. Изведнъж си спомнил как брат му го е учил да подражава  на птиците и зверовете. Малкият брат задържал въздуха си и изревал като тигър. Така заревал, че кръвта в жилите на разбойниците застинала от страх. Те в миг скочили и избягали без да се оглеждат.
Малкият брат изкочил от храстите, а по-големият от страх завикал:
– Бягай, братле, спасявай се! По-добре тигрите мен да разкъсат.
Засмял се малкият брат, развързал по-големия и му разказал всичко.
След вечеря по-големият грижливо сложил брат си да спи, покрил го с плаща си и казал: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“.

Когато мислим за неща, които ни носят удоволствие в живота, ние обикновено търсим „значими и големи“ неща, като повишение в работата, отиване на мечтана екскурзия, печелене на престижна награда…..
Така ние сме склони да пропускаме малките удоволствия, които ни носят радост. Може би да изпиеш една чаша кафе, да прочетеш нещо от вестника или да се разходиш в парка след работа не е много за вас, но не ви ли доставя удоволствие?
Всяко малко нещо, което забележите в живота си може да допълни положителната картина в живота ни.
Вдъхвали ли сте аромата на прясно окосена трева? Усещали ли сте нежността на капките дъжд върху дланите си? Забелязахте ли колко е красива улицата ви обляна в лунна светлина? Усещали ли сте топлината на късните слънчеви лъчи? Заслушвали ли сте се в шумоленето на листата, чуруликането на птичките сутрин? Усещали ли сте пращенето на запаления огън, мирисът на горящо дърво? …  а звукът от детския смях, отекваш  наоколо….
Малки и незабележими неща…
Не затваряйте очите, ушите и сърцето си за тях… Те носят също радост.

Кой не обича сладолед? През лятото ни се иска да пием и ядем нещо студено. В случая домашния сладолед ще отговори на нуждата ни. Да си го приготвим сами у дома. Не се притеснявайте, специални способности и умения не се изискват.
Ето какво ние необходимо: една чаша мляко, една чаша сметана, пет яйчни жълтъка, 4 супени лъжици захар и 1 пакетче ванилия.
Готови ли сте? Ето и как се приготвя:
Млякото се кипва и се остава да се охлади до стайна температура. След това се смилат добре жълтъците и се разбъркват със захарта и ванилията, докато се разтворят напълно. Бъркайки получената смес прибавете млякото. И всичко това оставете за малко на огън, без да се престава да бъркате дотогава, докато сместа леко се сгъсти.
Съдът с готовия крем се поставя в купа със студена вода и се бърка с лъжичка, за да се охлади по-бързо. Така получената смес се слага в хладилник.
Сега, разбийте сметаната, докато те не престават да тече от вилицата.
Вземете крема от хладилника и добавяйте сметаната постепенно, като разбърквате. Получената смес се поставя в подходяща форма и се оставя в хладилната камера за около час. Отново разбъркайте сместа и  я оставете за час в камерата. Повтаряме тази процедура още веднъж и след 2-3 часа вече можете да опитате какво сте направили.