Първоначално дебеличката Лулу била подарена на рождения ден на една жена, но тя не искала да я вземе в дома си. Майката на рожденичката решила да се погрижи за прасенцето, от една страна от съжаление, от друга да осигури някой и друг тържествен обяд.

Недостатъкът от външността на свинчето се компенсирала с неговата съобразителност.

Когато приютилата я жена получила сърдечен пристъп свинята Лулу веднага се ориентирала и потърсила помощ.

До сега прасето не е напускало заграждението, в което е било затворено, но намерило начин да си отвори вратичката, Лулу напуснала двора и се добрала до пътя. Дочакала, до се зададе някоя кола и легнала на средата на пътя.

Първият й опит се провалил, никой не спрял, Тогава прасето притичало в дома , видяло как е стопанката му и пак хукнало към шосето.

След 45 минути един от шофьорите спрял. Може би си е мислил за някакво богато угощение.

Той хукнал след надигналата се от пътя Лулу и влязъл в дома, където намерил безпомощно лежаща жена. Позвънил веднага в Бърза помощ. Лекарите успели да спасят жената.

Лулу получила за награда поничка с мармалад. Не е много щедро но прасето е доволно.

Не това не е фантастика. Става дума за полева кухня. Такава са изпробвали през февруари жителите на френския град Пезенас.
Това мероприятие е дело на местна асоциация. Активистите на тази организация от рано пуснали в пощенските кутии покани за жителите на града. Разлепили реклами. Приготвили супа от местни продукти, даже поканили и музиканти, които да съпровождат тази акция на добра воля.
Разбира се, на първо място се хранели бедните и бездомните хора. Но супата можел да опита и всеки желаещ.
Целата на мероприятието била да се проясни мрачната атмосфера на бедността, която в последно време все повече се проявява и в такава благополучна страна като Франция.
Музикантите украсили шапките си с целина и лук. Разбира се бедността там не е в такива мащаби, както в нашата страна, но тя съществува навсякъде. По-голямата част от нея идва при загуба на работа или невъзможност да се намери такава.
От това никой не е застрахован. Днес може да си осигурен и доволен, но утре може всичко да се измени. Именно това е започнало да безпокои французите. Стабилността в живота им е станала по-малка.
Това мероприятие не е забавно събитие като карнавалите, които са започнали похода си от Франция, но този обяд е обединил непознати хора, бедни и не много бедни. На празненството те просто ядат супа, разговарят, слушат музика и се шегуват.
Това събитие съвсем не е песимистично, въпреки че духал леден вятър, атмосферата била топла. На тази акцията дошли около стотина души. Този зимен пикник хората от града нарекли „социален микс“.
Не е лошо да има такива полеви кухни и у нас. Но ще дойдат ли хората и ще разберат ли идеята на „социалния микс“? Дали бихме го направили просто така, а не заради някакъв празник? Какво мислите за това?

В Белгия варят бира, в която съдържанието на алкохол е 1,5%. Тя се е пиела по време на обед и вечеря.
До 1970 г. тази бира се е давала в училищните столове, но след това била изместена от газираните напитки.
Днес има доста подръжници на бирата, които искат тя отново да се дава на учениците, защото е по-полезна от Coca Cola.

Световната продоволствена криза не изглежда така страшна. В Япония са представили нов мобилен телефон, който заедно с обичайните си функции, притежаяа и една нестандартна – може да засити глада ви. Тази нова технология е наречена SFS – система за бързо хранене.
След получаване на SFS – съобщение, телефона генерира сигнал с определена честота, който не се възприема от ухото, а от мозъка на подсъзнателно ниво. Полученият сигнал подтисха глада.
С помоща на едно съобщение можете да обядвате или закусите. Трябва само да изпратите няколко поредни думи, съдържащи имената на ястията, които предпочитате.
Организирана е служба, която приема гласовите поръчки. Тя следи случайно да не ви се изпрати за закуска калиев цианид или ако се увлечете в поръчката на повече ястия, без да искате да преядете.
Каква манна небесна в микровълнов обхват. Просто взимате мобилния си телефон и се нахравате с ушите си.