„Здравей, човеко, цар на природата!
На нашата далечна планета, ние отдавна сме превърнали околната среда в пустиня. Наблюдавам те как „наказваш“ Земята, като измисляш и употребяваш такава интересна дума като „екология“. И това илюстрира, вероятно, вашият вечен страх от тези, които ви пречат да се страхувате.
Комари. мухи, плъхове – защо не се разправиш с тях? Уважаваш ги? Но за тези, които са по-слаби, вие сте горди и последователни.
Моржът на Стелер, пощенския гълъб,  двуутробния вълк…списъкът е твърде дълъг и ще продължава дотогава,  доката не се унищожат всички видове, които ви „дразнат“. И тогава ние заедно ще се повеселим или заплачем“.
Такова писмо е получено след новината, за смъртта на последния представител на слоновата костенурка, рядък вид влечуги от Галапагос.
Помислете само, мъже и жени се тревожат, че са загубили пет лева в маршрутката, но не забелязват изчезването на множество видове в природата. И това става сега….
Не е ли странно, един се радва на чистокръвно куче, а друг, че скоро ще започне ловния сезон, надявайки се да повали някой ценен екземпляр.
Не можем особено да разчитаме на изблиците на милост. Нека си спомним животни, които не са враждебни към човек, но с негово съгласие са изчезнали от Земята. Това е ставало преди, става и сега.
За някой това ще бъде „загуба, която никой не е забелязал“. Е и какво може да се направи? Не се примирявайте, тези неща все още зависят от нас. Побързай да кажеш не на унищожаването на видовете в природата, защото тази загуба е безвъзвратна.

Знаете ли, че личинките на мухите месарки се използват в медицината? Да, точно за тези става дума, които често се врат в кофата за боклук и тоалетните. Не бързайте да отхвърляте това приложение на месарките преди да сте разбрали как действат техните ларви върху рани.
Известно е, че този вид мухи „обядват“ с мъртви тъкани, а до живите не се докосват. Така те могат да очистят раните от мъртвата  и гноясала тъкан, без да навредят на здравата.
За първи път такава технология за очистване на рани са използвали маите в Южна Америка  и аборигените в Австралия. Подобна терапия се е използвала за първи път в Европа още при Наполеон, а по-късно и по време на Първата световна война.
Официално този метод на работа е разрешен в САЩ едва през 2004 г.