Дълго се бе питала, какви грехове има и защо всички постоянно ѝ говорят за това. Свикнала бе да се смята за невинна жертва на обстоятелствата, на глупостта и жестокостта на хората. Сега осъзнаваше, че трябва да промени начина си на мислене и да признае, че и самата тя има вина за всичко.

Хората ѝ казваха, че всеки човек е бунтовник спрямо Бога и е повел война, която не може да спечели. Тя е напълно безсмислена. Като си помислеше и тя се нареждаше в числото на бунтовниците.

– Всички сме бунтовници, – каза тихо мъжът седнал до нея. –  Знам, че съм вършил много лоши неща, но се чудя такива като теб какво са направили, че да имат нужда от покаяние?

На небето блестеше луната като огромна тепсия. Нямаше нито едно облаче, но беше достатъчно тъмно, за да не могат да се различават лицата.

– Сигурно съм сторила нещо лошо. Не знам какво точно е грах, но трябва да е така.

Мъжът се размърда и заговори тихо, сякаш се боеше, че това, което ще каже ще разбие нещо крехко и нежно.

– Може би тук се има нещо друго в предвид, по-дълбоко, нещо като погрешна посока, сбъркан път … Тръгнал си нанякъде и не си сигурен дали това е истинския път. След известно време разбираш, че наистина си се объркал и че това не е вярната посока.В случая няма значение дали вървиш достатъчно бързо, но ако вървиш натам, където не трябва грешката ти се задълбочава.

– Може би човек трябва да спре и да намери правилния път, – размърда се момичето. – Разбираме ли накъде вървим или само се лутаме?

– Дори и да навиждаш целта, има кой да ти открие пътя и да те води. И тогава наистина няма да пропуснеш правилната посока ….

Мои познати много се увличаха по здравословния начин на живот, но един по един си отидоха… Това преобърна нацяло съзнанието ми.
Как така се получи, че правилното хранене, умереното физическо натоварване и позитивното мислене в живота не помогнаха? Анализирах всеки детайл, сравних с това, което знаех и достигнах до извода: „Ако не бързаш, ще успееш!“
Моите приятели се движеха в живота с ускорен ритъм. Те искаха във всичко да успяват, да направят колкото се може повече добри и полезни неща. Техните любими реплики бяха: „Бързо!“, „Трябва да успея!“, „Кой освен мен ще направи това?“, „Всичко ще направя сам!“.
Те не можеха спокойно да седят на едно място, все нанякъде тичаха, все нещо вършеха. Резултата бе такъв, че живота им в младостта се оказа много тежък. Това доведе първо до силна чувствителност и нервната възбудимост, а по-късно до инфаркти и инсулти.
Искате ли по същия начин да се ограбва живота ви?
От желание всичко да изпълните, даже по време, когато гледате интересен филм, вие се опитвате да направите няколко полезни неща. Навярно някои ще се познаят в това описание. Сред моите познати също има такива хора. Това обикновено засяга работохолиците и бизнесмените.
Какво може да се направи?
Нужно е да анализирате всичко около себе си. Трябва да избягате от клетката на притискащото ви ежедневие и да си дадете почивка.
Животът ни донася редица изпитания, които трудно издържаме. Но животът продължава, трябва да се научим да живеем, отново да се радваме и обичаме.
Който води здравословен начин на живот да не забравя и най-важния аспект – емоционалното здраве.
Когато се суетите и се опитвате да успеете във всичко, като взимате куп ангажименти, това непременно ще се отрази на нервната ви система.
Не бързайте, защото така няма да успеете!

Психолозите често споменават шахмата като ефективен способ за подобряване на паметта. Тази игра дава възможност да се решават сложни задачи и спомага за хрумването на различни идеи.
Не е чудно, че шахмата се препоръчва в борбата срещу болестта на Алцхаймер.
Много хора смятат, че шаха е игра за тези, които са интелигентни. До някъде е вярно, но с тази игра можете да увеличите умствените си способности.
Освен това, проучванията показват, че шахът активира двете полукълба на мозъка, подобрява креативността, концентрацията, критично мислене и навика за четене.

Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.

Мравките се справят с математиката не по-зле от петокласник и смятат по-точно от маймуните.

Жана Резникова и Борис Рябко се занимават отдавна с интелектуалните и комутативни способности на тези индивиди. Този път те са изследвали способността им да смятат. Изучавайки много видове са се спрели на червените горски мравки, известни като едни от най-организираните видове.

Експертите направили устройство с множество лабиринти и входове. В едно от разклоненията се намирало разширение с меласа.

Първоначално те пуснали мравка разузнавач, дали ѝ възможност да се срещне с мравките събиращи храна. След това разузнавача бил отстранен. Експериментът се заключавал в това, другите мравки да намерят храната не по аромата оставен от разузнавача, а сами да достигнат до лакомството. И те се справили много добре с поставената задача.

Начина на комуникация при мравките е известен отдавна. Те трият антените си едни в други и така съобщават дадената информация.

Възможно е разузнавача да не е съобщил номера на съответния коридор, а да е дал информация за разстоянието до него, броят крачки или нещо от този род. Няма значение по какъв начин е станало това, но експериментът потвърждава, че мравките могат да използват количествени оценки и да предават един на друг числена информация.

Според Рябко вероятно те могат да четат най-малко до шест и да решават прости аритметични задачи, включващи събиране и изваждане. В по-ранни изследвания са открили, че мравките имат „абстрактното мислене и екстраполация.“