Монахът  Бодхидхарма веднъж отишъл на една висока планина, за да прекара няколко дни насаме. Очите му постоянно се затваряли и накрая заспал по време на молитва. Когато се събудил се ядосал на себе си, отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Много скоро на това място  пораснал първият чаен храст, който прогонвал съня.
В китайските легенди се казва, че първият човек, който е изпитал чая върху себе си е император Шен Нун. Хората тогава пиели обикновенно гореща вода. Веднъж в чашката на Шен Нун паднал лист от чаен храст и направил водата по-вкусна, ароматна и ободряваща. От тогава хората започнали да събират чаените листа и да ги кипват във вода.
Друга легенда преписва откриването на чая на обикновени овчари. Те забелязали, че овцете и козите след като пасели определени листа ставали по-жизнени и игриви. След това сами набрали от тези листа и ги запарили във вода. Действието на новата напитка много им се харесала.
Родината на чая е Югоизточна Азия. Там чая расте целогодишно. Смята се, че хората са почнали да пият чай в началото на нашата ера. Чаят в Европа трудно и бавно си пробивал път.
Навярно сте чували историята за моряка, който изпратил на майка си фунд скъп чай. Жената не знаела какво да го прави и решила да го свари в посолена вода. След като листата изстинали, подправила ги с мед и го предложила като салата.
В Русия чая се появява през 17 век, когато на цар Михаил монголския хан му подарил изсушени листа от чаено дърво.
В България не се знае кога точно чаят е станал постояно използваща се напитка. Поня аз не съм чула.
Сега истинси чай се превозва от Китай, той е доста скъп, затова в страната запарваме различни видове листа и билки за чай, но тяхното въздействие е по-скоро лечебно и по-малко освежаващо.
Днес с голямо удоволствие пием подсладен чай с лимон, за разлика от този в Тибет. Там го пият със сол и масло от як. А в Монголия пият чай със сол, масло, мляко и брашно.

Много от нас използват промишлените дезодоранти всеки ден. Как ли ще се изненадате ако разберете, че може да си направите естествен дезодорант  в къщи. Той се прави от течни и твърди масла.
Ето как се прави. За целта се смесват 1 част твърдо масло, 2 части течно масло и 1 част восък. След това се добавя една част сода бикарбонат и една част царевично нишесте, за да се абсорбира влагата. Окончателната структура на сместа зависи от избора на маслата и восъка.
Полученият дезодорант може да съхранявате в широк съд, но ако сместа бързо се втвърдява по-добре го поставете в опаковка на обикновен дезодорант.
Аромата на получената смес ще усещате по кожата си цял ден, за това е необходимо да използвате етерични масла, които ви харесват.
Аз предпочитам жасмин, ванилия, роза, лавандула, бергамот. Създайте своя смес, която няма да ви притеснява при ежедневна употреба.
Много етерични масла притежават дезодориращи свойства. Такива са кипариса, смриката, лимонената трева, смърча и бора. Чаеното дърво и хвойната имат антисептични свойства.
Преди да добавите етеричното масло в сместа изследвайте го за съответни алергии. Използвайте не повече от 2 % етерично масло.

Виждайки нещо чудновато първия въпрос, който си задаваме е: „Това  истина ли е или едно от множеството мошеничества, неразкрити досега?“ Ще ви разкажа как Петър Първи реагирал, когато видял „поредното чудо“.
Хиляди хора  стояли по цял ден в църквата, за да гледат плачещата икона на Богородица, вместо да се трудят на полето. Царят бил заинтригуван, но предусещайки, че тук нещо не е наред, решил сам да проучи нещата.
Погледнал зад иконата и там видял  устройство, което подавало течно масло в прорезите, които се намирали в ъгъла на очите на  Дева Мария. Маслото, което се стичало на капки, имитирало ронещи се сълзи.
Тогава Петър Първи заповядал: ‘Заповядвам от днес нататък  Богородица да не плаче и ако отново заплаче с помощта на масло, то попските гърбове ще заплачат с кървави сълзи“.
В Русия най-големите умове винаги са воювали с мистериите и суеверията. По-късно Дмитрий Менделеев написва книга, в която са описани спиритически сеанси и данни от заключения на компетентна комисия, които разяснявали всеки от наблюдаваните случаи.
В предисловието на книгата си Менделеев е написал, че приходите от продажбата на тази книга ще отидат за построяване на аеростат за изучаване на горните атмосферни слоеве, с цел да се прогнозират промените на времето.
„Нека поне веднъж суеверието да послужи в полза на науката“. Това са думи на самият учен желаещ хората да не остават в заблуждение.
Днес съществуват толкова загадъчни и мистериозни неща, за които трудно бихме могли да дадем някакъв отговор, но това не бива да ни води в заблуждение. Това, че не можем да обясним даден феномен, не означава, че за него няма реално обяснение, просто трябва да се открие.