Архив за етикет: личност

Идентификация на човека по GPS отпечатък

Google, Apple и други компании, разработчици на мобилни операционни системи постоянно следят местоположението на потребителите. Смята се, че тази информация е безвреден, защото тя не е свързана с името и фамилията на лицето, не позволява той да бъде идентифициран. Както се оказва, не всичко е толкова просто.
Изследователи от Масачузетския технологичен институт са изучавали анонимните данни, събрани от 1,5 милиона телефона мобилните потребители за последните 15 месеца. Както се оказало, за 95% от потребителите е възможно да се генерира уникален GPS-отпечатък, който е типично за всеки от тях. Този отпечатък може да се използва за проследяване на потребителите.
Учените са установили, че по-голямата част от потребителите имат уникален модел на движение, който се състои от пространствено-времеви точки, в които те могат да бъдат идентифицирани с висока степен на точност.
Съвпадението на всеки четири точки от пространство-времените модел от точки осигурява висока точност на разпознаване на личността.

Портретите в живописта и живота на Леонардо да Винчи

Основно живописта на Леонардо да Винчи касае портрета.
Леонардо е смятал, че художника на платното трябва да предаде две неща: човекът и състоянието на душата му. Като никой друг той е следвал този принцип в изкуството си.
Неговото майсторство се усъвършенствало и подобрявало не толкова в усвояване на тайните на живописта, а от дълбоките размишления, изследване на човешката личност и прилагане на новите достижения в науката.
В портретите на великият художник е изобразен не просто човека, а уникална личност със своите неповторими психически особености и форми.
Леонардо се интересувал не само от прекрасните женски лица, но и от „уродствата“. Срещайки на улицата грозни или недъгави хора, той не се отвръщал от тях и не ги презирал. Леонардо изучавал „аномалиите“ на човешките тела.
Художникът често канил такива гости в дома си. Хранил ги и ги развличал. Именно така той изследвал тайните на човешката мимика.
Леонардо много харесвал лица, отличаващи се с хармонията на формите си. Това намерило израз в картините му.

Какво е любовта

Никаква логика не може да се намери в любовта На практика всички знаем, че солта е солена или меда е сладък, но когато говорим за любовта, откриваме, че желаната от някого личност, може да е съвсем отблъскваща за някой друг.
Защо е така не знаем, но нали не разбираме и слънцето, което ни осветява и кара плодовете и зеленчуците да растат. Не знаем как расте плода в утробата на майката.
Не можем да проумеем любовта, но нали не знаем как храната се превръща в плът и кръв от тялото ни и все пак не спираме да се храним, само защото не разбираме този процес.
Неразбираема, непонятна, привидно абсурдна, такава е любовта.  И все пак на този свят няма нищо по-велико от нея. Наистина не съществува нещо по-чисто, по-благородно, по-радостно и по-красиво от обичта.
За това не трябва да се учудваме, че когато Соломон, мъдрия цар, искал да намери точни думи, с които да изрази отношението между Бог и Израел, е употребил тези за прегръдки, целувки и милувки, които си разменят мъжът и жената.
Любовта е създала този свят и като е увековечила нашия вид, е избрала един съвсем различен начин от този на пернатите или люспестите животни.

Кой ръкопис на Стивънсън е изгорен от жена му, а след това написан отново от автoра

Първият ръкопис „Страния случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ на Стивънсън е бил изгорен от жена му.
Има две версии, защо е направила това. Едни твърдят, че те е смятала тази история за недостойна за писателя, а други казват, че не е била съгласна с разглеждането на темата за раздвоената личност.
Въпреки всичко болният от туберкулоза Стивънсън, за три дни отново успял да напише тази новела, която станала една от най-продаваните му произведения и помогнала на семейството му да се отърве от дългове.

Крахът на една цивилизация

Знаете ли как цивилизацията стига до крах? Такава цивилизация обикновено е основана на омразата, чудовищния егоизъм и недоверието във всеки, който говори на друг език, яде друга храна, носи други дрехи…
Тя бе едностранно развита цивилизация. Свят на двигателите с вътрешно горене…. Технологично общество, което осигурява комфорт, но не може да даде на човека усещане за справедливост и безопасност.
Това бе цивилизация, която обработва материята, разцепва атома, създава мощна химия и настройва опасни и сложни машини.
Тя бе съсредоточила вниманието си върху техниката и бе забравила напълно отделната личност. Сега не й струваше нищо да натисне копчето и да срине далечен град, без да познава и без да желае да опознае живота и обичаите, мислите и надеждите, стремежите на хората, които унищожава.