Специалисти от Института по екология в Холандия забелязали, че при насекомите съществува своеобразна пощенска служба, където ролята на пощенска кутия играе почвата, а ролята на пощальоните – растенията. Насекомите остават в почвата химически съобщения, за да предупредят другите, че „хранилката“ вече е заета. Тези писма се доставят в следващото поколение на растенията.
В природата, различни видове насекоми се конкурират помежду си за храна. Например личинките на бръмбар ядат корените на растението, а гъсениците листата му. Но ако те почнат да го правят едновременно, те ще гладуват, защото растението няма да може да осигури храна за всички тях.
Преди учените са изяснили, как до насекомите идва информация за това, че това растение е вече запазено за храна. Когато подземните индивиди гризят корените на растението, по неговите листа се придвижват специфични летливи съединения, които съобщават на надземните гости, че трябва да си потърсят друга „столова“. В новото проучване, изследователите са открили, че тези съобщения са предавани от поколение на поколение. Оказало се, че новото поколение растения изпиват жизненодеятелните следи, оставени от насекомите и предават посланието на новите надземни насекоми.
Според изследователите, главната роля в цялата тази „пощенска“ система принадлежи на гъбички. В зависимост от съседите техния видов състав се изменял. Почвените гъби  вероятно влияят на растението, като го кара да произвеждат определени веществени сигнали. В близко време еколозите ще определят какво е това вещество и по какви канали се предават съобщенията.

Често мъжете, за да имат интимни отношения с представителки на прекрасния пол ги лъжат. В природата не само човек постъпва така. Ето ви един пример за измама…
Самци мухи често лъжат женските за да встъпят с тях в полови отношения. Това е заключение на шотландски изследователи от Университета на Св. Андрюс.
Известно е, че при много видове животни са налице, така наречените брачни подаръци. За насекомите обикновено това е храна или нещо символично като листата на растенията. Тези подаръци са част от ритуала на ухажването.
Проучване на биолозите показва, че мъжките мухи, често дават „фалшиви“, безполезни подаръци, които лесно добиват.
Въпреки това, след известно време женската осъзнава, че партньорът я мами и го избутва с крилата си. Но независимо от това мъжките обикновено имат време, за да се чифтосват с нея и да я оплодят. Женската успява да отблъсне лъжеца, а той забравяйки за това се насочва към следващата муха.
Учените се експериментирали като са заменили „ценния“ подарък с безполезен – памучен тампон. Установено е, че самците някак успя да измамят бдителността на женските мухи.
Забележително е, че половия акт на „честните“ самци е малко по-продължителен от този на „мошениците“.

Изследователи са записали инфразвук, който издават мъжките пауни с помощта на знаменитата си опашка. Пауните са известни не само с красивата си опашка, но и с крайно неблагозвучните им крясъци.
Дълго време се е смятало, че този вик е единственото средство за общение между тези птици. Изследователи от Университета Манитоба в Канада са открили още един звук, който издават пауните, въпреки че той е недостъпен за човешкото ухо.
Ако наблюдаваме някой самец, който e разтворил опашката си, ще забележим, че от време на време по опашката пробягва слабо трептение, преминаващо от единия края на опашката до другия. Звуците съпътстващи такова трептене приличат на шумолене на листа, но това е само част от звука, която може да улови човешкото ухо.
Изследователите са изяснили, че се получава още един звук чистотата, на който е по ниска от 20 Hz, който пауна изпраща чрез разтворената си опашка. Първият кръг от подгънати краища служи като предавател.
Това, че птица или животно може да изпуска инфразвук, не е ново. Такава способност има и глухаря. Но при пауните този звук е уникален, защото се използва за общение. Когато зоолозите превъртали на запис ултразвука, женските започнали да се оглеждат неспокойно, а мъжките отговорили  с „мяукащ  вопъл“.
Според учените, само при тези птици се използва инфразвук за общение. Смисълът на съобщенията, които си предават пауните не е ясен, но вероятно, е по-удобно  да се предупреждават в гъстите храсти за опасност.

Цветовете му са големи в бяло, розово, червено и лилаво, събрани в съцветие. Листата са овални с дължина 4-8 см, на върха зелени, а по-надолу светлозелени. Плодовете представляват кръгла кутийка със семенца.
Растението на открито достига 10 м височина.
Независимо от името си, неговата родина е Китай.
Използва се в козметиката.
Това е вечнозелено декоративно дърво с гладко стъбло и се използва за оформяне на градини и паркове. То е разпространени във всички тропически страни, където расте като храст.
През лятото му трябва топлина и много слънце, за да цъфти обилно.

Инсбрук е вълшебен град сред тиролските планини. На една малка улица  на херцог Фридрих има много архитектурни паметници, в които всяка тухла може да разкаже интересна история.
Особено интересна е сградата Helblinghaus. Името и идва от Себастиян Хелблинг – собственик на малко кафене., намиращо се на първия етаж на този удивителен дом от 19 век.
Сега в сградата има множество апартаменти. Представете си колко ще струва там един квадратен метър! На първият етаж се продават луксозни бутици.
Външно сградата е украсена с ангели, листа, цветя и интересни корнизи.