Той бе як планинец. Беше само на 86 години и до сега не беше боледувал. Какъв кошмар, от три дена е в болницата, а положението му все повече се влошаваше. Уж малка настинка, но сега не се чувстваше добре. Не, не е от възрастта. В неговото село хората умират столетници, най-младия е починал на 96 години.
Дойде сина му да го види и го посъветва, да даде нещо на доктора. Замисли се старият човек: “ Нима трябва да подкупвам някого, за да изпълни дълга си?“
Впери поглед в тавана и така остана доста време. Когато доктора дойде, стареца го помоли да му отдели няколко минути. Човекът с бялата престилка се съгласи и отведе възрастния човек настрани. Когато останаха сами, лекарят припряно рече:
– Е, казвай, какво има?
– Докторе, дали пиеш ракия не знам, какво вино обичаш не съм разбрал, от бонбоните, които ти носят може и диабет да си хванал, но на се почерпи за мое здраве.
Стареца протегна ръка и подаде една избеляла двадесетолевка на лекаря. Мъжът бързо я прибра и неразбрани смотолеви нещо, от което се долови само:
-….. добре…
След половин час медицинската сестра влезе в стаята и съобщи на стареца, че лекарят е сменил лекарствата му.  След два дена той се почувствува много по-добре и скоро го изписаха.

Учените са открили гени, чиито мутации са причина за заекването, съобщава  Journal of Medicine.
Според изследователите благодарение на това откритие в скоро време ще разполагаме с метод за лечение на този дефект в говора. Досега се смяташе, че заекването няма генетична причина и се явява поведенческо нарушение, което може да се корегира чрез упражнения.
Dennis Drayna от Националния институт по глухота и други комуникативни разтройства в Мериленд и неговата група са успели да отделят ген, който е причина за разтройството на речта.
Drayna първи е започнал да проучва процеса на заекването, като мутация в гените още през 2005г. Тогава ученият сравнява гените на 46 пакистански семейства, които имат този недъг. Открил, че заекването е свързано с 12-та хромозома на гена GNPTAB. В своята работа ученият е изследвал повече от 10 милиона „букви“ в ДНК на тази хромозома.
Това откритие е объркало доста учените, тъй като този ген е отговарял за способността на лизозомите да преработват хранителни вещества и да изработват клетъчни компоненти. Обикновено нарушението на работата на гена водело до необратими изменения във физическото развитие, които завършвали със смърт след няколко години.
Учените  са сравнили гените GNPTG и NAGPA отговарящи за работата на лизозомите при 77 пакистанци и 270 доброволци от САЩ и Великобритания, които заеквали и ги сравнили с тези на здрави хора. В резултат на това установили, че четири мутации на GNPTAB, три на GNPTG и три на NAGPA, които са налице при 6% от заекващите са налице и при здравите , но техния процент е само 0,5.
Drayna вярва, че речта изисква точна работа на метаболитните системи съответстващи на части от мозъка и дори  малките мутации в белтъчините може да повлияе на човешкия говор. Ученият се надява, че благодарение на това изследване може да се разработят лекарства за лечение, които се опират на биологично разтройство, а не на нарушено поведение.