Математиците са създали метод за анализ на литературните стилове и схема на взаимното влияние на писатели въз основа на използването на функционалните думи. Установено е, че разнообразие от стилове, с течение на времето се увеличава с увеличаване на скоростта.
537 текста от английски автори, живели от 1550 г., които имат минимум пет произведения, изследователите са почерпили от библиотеката „Гутенберг“.
За качеството на литературния стил математиците са използвали характерните особености на използваните от автора служебни думи, като to, than, it, if, but, do, be т. н. Те са думи, които служат за свързване на граматични изречения, предлози, спомагателни глаголи. Използването само на функционалните думи в анализа е позволило да се сравнят произведения от различни жанрове, които са много различни по между си лексикално.
Анализирани били 307 думи. Авторите не отчитат контекста, освен това не са отделени различните думи, които се пишат еднакво.
За всеки писател учените са отделили най-статистически значимите сходства в стила на дадения автор с другите и направили графика на взаимните влияния.
Както се очаквало, на авторите голямо влияние са оказали текстовете на непосредствените предшественици.
Неочаквано било, че разнообразието на отделните стилове е нараснал бързо с увеличава на времето.
Изследователите обясняват това, че броят на ранните текстове са сравнително малки, и повечето от тях се четат от всички членове на „литературния отдел“,  по този начин писателите се поставят в едно „стилистично поле“. При увеличаване на произведенията, писателите четат само някои от тях, които са малка част от общото количество. А това е спомогнало за увеличаване на стилистичната фрагментация на литературата.

Човек винаги иска да заработи нещо за сметка на друг, колкото може повече, използвайки ситуацията, обстоятелствата, случая, необходимостта. Хитростта и лъжата са в един отбор и печели този, който успее да всее по-голяма заблуда в околните.
Ето какво имам в предвид. Имаме кутия с шоколадови бонбони. Изглежда внушително и съблазнително. На обратната страна с малък шрифт, залутан между многословната информация за състава и продуктите вложени в бонбоните, неразбрано е обозначено теглото на опаковката.
Отварям кутията и какво виждам? Тридесет бонбона и още 10 свободни места за тях, които са заглушени с красиви орнаменти. Място за бонбони има, но тях ги няма там.
Във фабриката са решили, че така може би е по-добре. Странно нали? Днес производителите икономисват не само количеството в предлаганата стока, но и продуктите, които влагат в тях. Какво ли не се прави, за да се издържи на конкуренцията!
Въпросът е: Така ли трябва да бъде? Ако това е допуснато да се случва, нима ще си затваряме очите и ще мълчим? Можем ли да живеем без да се лъжем един друг? Нима правилото „изгодата за един е в ущърб на друг“ ще продължава вечно?