По времето на царуването на император Александър III войникът Орешкин се напил в кръчмата. Започнал да буйства.
Опитали се да го укротят като му посочили портрета на императора. Пияният се развикал:
– Плюя на вашия император!
Арестували го и завели дело срещу него за оскърбление на императора. Когато Александър се запознал с делото, разбрал, че цялата история не струвала пукната пара. Затова написал в папката: Делото да се прекрати. Орешкин да се освободи. Мои портрети в кръчмите да не се окачват. И заповядал:
– Предайте на Орешкин, че и аз съм се изплюл на него.

Един император се обърнал към Гамалиил:
– Твоят Бог е крадец, понеже е писано: „И даде Господ Бог на човека дълбок сън и когато заспа, той взе едно от ребрата му. Дъщерята на равина казала:
– Остави го на мен. аз ще му отговоря.
Обърнала се към императорът и продължили:
– Дай ми един офицер, свързан с едно оплакване.
– За какво ти е? – попитал императорът.
– Снощи у дома влезли крадци и ни откраднали една сребърна кана, а на нейно място ни оставили златна.
– Да може при мен да идва такъв крадец при мен всеки ден, – възкликнал императорът.
–  Не е ли великолепно това, че наместо ребро, взето от първия човек, Бог му е оставил жена, която да се грижи за него? – отвърнала дъщерята на равина.

Веднъж равините поискали да направят подарък на императора. Дълго обсъждали, кой да бъде техния пратеник. Накрая решили да изпратят Наум от  Гизмо, защото той е привикнал да му се случват чудеса. И така те проводили подаръкът по него.
По пътя Наум спрял да пренощува в една странноприемница, но другите гости станали през нощта, изпразнили съдържанието на торбата му и я напълнили с пепел
Когато стигнал до целта си, развързали торбата и всички видели, че е пълна с пепел. Императорът казал:
– Евреите ме правят за посмешище.
И заповядал Наум да бъде умъртвен. А Наум си казал: „И това е за добро“.
Тогава се явил Илия, предрешен като един от слугите на императорът и му казал:
– Навярно това е пепелта на техния патриарх Авраам. Когато хвърлят от нея върху враговете си, тя се превръща в саби, а хвърлят ли я върху стърнища, превръща се в стрели.
Случило се тогава така, че по това време войските на императорът не могли да завладеят една провинция. Изпробвали там пепелта и я превзели.
Тогава императорът завел Наум в съкровищницата си, напълнил торбата му със скъпоценни камъни и перли и го изпратил с големи почести.
Когато стигнал в същата странноприемница, гостите го запитали:
– Какво занесе на императорът, че ти оказа такива почести?
Той отвърнал:
– Само това, което отнесох от тук.
За това и те занесли малко от същата пепел на императора, но когато я изпробвали, тя не се превърнала в мечове и стрели и мъжете били убити.

Император Адриан се обърнал към равина  Ханания:
– Искам да видя твоя Бог.
– Това е невъзможно, – казал равина
Императорът настоявал упорито, Тогава Ханания му казал:
– Обърни се и погледни слънцето.
А през тази част на деня то греело много силно. Императорът извикал:
– Не мога.
Равинът възкликнал:
– Не можеш да погледнеш слънцето, което е само един от спътниците на Всевишния, а тогава как ще погледнеш самия Бог!

В Япония има забележително, по време на цъфтежа си, черешово дърво. Не можеш да минеш покрай него, без да спреш, особено, когато е разцъфтяло, а то цъфти дълго. Един японски император подарил на американския президент за парка в Белия дом две такива дървета.
Насажденията не били огледани внимателно и тази небрежност струвала на Америка милиони долара. В расъда се оказали няколко яйца на бръмбари. В Япония те не са вредни, но в Америка при по-добри климатични условия се размножавали със голяма скорост. Където се появявали, изяждали всичката зеленина.
Веднъж във Филаделфия цял облак от тези бръмбари летял около зданието, в което заседавала комисията по борба с вредните насекоми. Те били толкова много, че затъмнили и слънцето. Не един народ е изпитал ужасни бедствия от небрежността на управниците си.
Небрежният човек е този, който невнимателно се отнася към работата си и безотговорно я изпълнява. Небрежността и безотговорността има различни проявления, но ние не трябва да им ставаме приятели.
Хора не бъдете небрежни, това се оказва пагубно в повечето случаи .