Телефонът звънеше през целия ден, докато се опитвах да завърша това, което бях започнала от сутринта. Постоянните и неизменни въпроси, някой се сетил, че съм имала нещо, от което той имал нужда….
През нощта е друго. Телефонът, това досадно изобретение, немее в ъгъла, а аз свободно можех да мисля и да излагам мислите си на хартия. Разхождах се от единия край на стаята до другия, обмисляйки как да изразя по-добре хрумналата ми идея. Времето като, че ли бе забавило бяг и усещах само мира и спокойствието около себе си.
Само че и това мина. Особено откакто навлязохме в ерата на звуковата електронна техника. Сега вече дори и късно през нощта, ако не един, то друг от подрастващите гърми нейде в съседство, надул до невъзможност любимата си музика.
Творческият порив е наследствено програмиран в човека и всеки иска да създава нещо и ако не може нищо друго да създава, произвежда шум. Някога ние правехме това, като изтощавахме гърлата си, докато прегракнат, но сега има по-мощни и шумни заместители.
Тия, сегашните, разглезени от техниката, са по-хитри и по-лениви. Те просто пускат устройството още по-силното. А къде може да се сравни немощният човешки глас с един модерен звукозапис.
Затварям прозорците и спускам пердетата, за да се изолирам от бушуващата в съседство поп истерия, и се старая да не мисля за заплашващия ме рак в белия дроб. Непроветреното помещение… спарения въздух…
И все пак аз продължавам да живея като нощна птица, една вече уморена и побеляла птица, която крачи напред-назад в кафеза на стаята, а понякога спира и вперва невиждащ поглед в пространството, замислена за нещо. Толкова нощи, без даже да се броят дните, вече са се изнизали, стопили се без следа, а пред теб само купчина изписани листове и спомени…
Нощта. Чудесно време за работа. Но когато работата не върви, най-добре е да си легнеш. Иначе става неприятно. На известна възраст най-трудно поносима компания е тая, да останеш насаме със себе си.

Има магазин в Чикаго, който се затваря, едва след като е продадена и последната поничка. Предполагам, че това е добра идея за търговците на дребно.
Съгласете се, че няма по-добра реклама за даден продукт, от един малък запланиран дефицит.
Спомням си как през 90-те години купувах голямо количество от дадени стоки, защото чувах слух, че цената им ще се повиши скоро 10 пъти. Така някои стоки напълно изчезват от пазара.
Резултата бе плачевен за повечето от нас,  съгласили се да повярват на поредния слух. След това нито нещо се увеличаваше, нито изчезваше напълно от пазара. Единственото, което ще се запомни от това време са километричните опашки пред хранителните магазини…
За да се увеличи продажбата на даден продукт, достатъчно е да се създаде изкуствен дефицит. В края на краищата, хората са склонни да искат това, което не могат да получат.
Друг е въпроса до колко по този начин, ще се запази търсенето на дадената стока. Нали всеки продукт трябва да има собствено качество, което му гарантира постоянна продажба.
Да не забравяме, че пазара може да бъде преситен от това изделие. но днес чудесно действа максимата „Купи, хвърли, купи…“.  Е, не малък дял имат тук и рекламите, с безсмисленото си наблягане за нещо „по-хубаво“…..

Червеният  кръст се е  превърнал в символ на XIX век.
По време на Френско-австрийската война, швейцарецът Анри Дюнан е толкова впечатлен от това, което е видял на бойното поле, че написва статия, в която задава въпрос: Възможно ли е да се създаде благотворителна организация, за да помогне на ранените по време на въоръжени конфликти.
Публикацията на Дюнан привлича вниманието на Женевското благотворително общество. То създава комитет от 5 човека за практическата реализация на тази идея. По-късно този комитет се нарича Международен комитет на червения кръст.
На първото си заседание, състояло се през 1873 г. в Швейцария този комитет в знак на уважение към страната, запазила неутралитет във войната приел за емблема държавния флаг на Швейцария, но със сменени цветове, т.е. червен кръст на бял фон.
Четирите части на този кръст символизират четирите добродетели: Умереност, благоразумие, справедливост и смелост.

За изграждането на навесни конструкции помагат хидравлични структури. Инженери направили демонстрация на дървен покрив с дебелина по-малка от 4 см. Той обхваща площ над 100 кв. м. Въпреки малката дебелина, конструкцията издържа големи натоварвания. Използването на трансмисии е позволило да се намали количеството на използвания материал и теглото на покрива.
Досегашните конструкции са проектирани с големи запаси за якост, но големите натоварвания са рядкост и ако се появят, този процес се случва в относително кратък период от време. Идеята, предложена от университета в Щутгарт, е използването на хидравлични задвижващи механизми, които действат като амортисьори. Те се справят с динамичните натоварвания.
Дизайна изработен от немски инженери, се опира на четири точки. В три точки са поставени хидроцилиндри, позициониращи структурата в съответствие с натоварването, която се измерва със сензори разположени на различни места на покрива. Хидравлични задвижвания променят позицията на дизайна в рамките на милисекунди, предотвратявайки поврежданията.
Според инженерите, този вид покриви може да се използва за построяване на стадиони, площадки и други съоръжения, като се икономисват материали и пари.

Квантовата мрежа е изградена с помощта на два атома рубидий, които си разменят фотони. Атомите са поставени в специални кухини, покрити с огледала и са много близо един до друг. Тези кухини, известни като оптични резонатори са свързани с оптично влакно.
На един от рубидиевите атоми въздейства лазер, в резултат на това той излъчва фотон. Фотона преминава през оптичните влакна в другия резонатор и започва да отскача от неговата огледална стена дотогава, докато не попадне на рубидиевия атом и не се погълне от него. В резултат тази погълната информация от квантовото състояние на първия атом се отдава на втория атом.
Мрежата за сега е малка. В нея има всичко на всичко два възела и може да предаде информация само на 21 метра. Съвременния Интернет също е произлязъл от малка локална мрежа.
Ако изследователите могат да разработят тази идея, тогава човечеството ще получат мрежата, която  не е възможно да се разруши и която може да предава големи количества информация за неопределено време.