Принц Чарлз взел решение да затвори своя магазин за плодове и зеленчуци „Vеg Shed“, който бил открил в своя дом в село Хейгруъв, в графство Глостершир. Причина за това били намалелите продажби и популярността на онлайн търговията. Потребителите предпочитали да си поръчват продукти по Интернет, а не да идват в неговото магазинче, където се продавали продукти от неговата ферма и били екологично чисти.

Но принц Чарлз съвсем нямал намерение да се отказва от продажбата на плодове и зеленчуци. Той решил да върви в крак с времето и да ги продава чрез Интернет.

Чарлз не е единственият представител от кралско семейство, който имал работно време за избран от него занаят. Въпреки, че обикновено казват: „Това не е работа за кралски особи“.

Долината на река Хунза, граница на Индия и Пакистан, се нарича „оазис на младостта“. Продължителността на живота на жителите на тази долина е 110-120 години. Те живеят и повече от 160 години, 120 година е средната продължителност на живота в района. Те почти никога не се разболяват и изглеждат млади.
Следователно съществува определен начин на живот, при който хората се чувстват здрави, щастливи, не стареят, на 40-50 годишна възраст месните се къпят в ледена вода, даже при -15 градуса. До сто години играят подвижни игри. 40-годишна жена при тях изглежда като девойка. На 60 години са запазили стройността и изяществото на фигурата си. На 65 години все още раждат деца.
През лятото те ядат сурови плодове и зеленчуци, а през зимата сушени кайсии, покълнали зърна и овче сирене.
Има период, когато плодовете не са узрели, той се нарича „гладна пролет“ и продължава от два до четири месеца. През тези месеци, те почти нищо не ядат, но един път на ден пият напитка от сушени кайсии. Този режим на хранене строго се спазва.
Интересното е, че за разлика от съседните народи, външно те приличат на европейци. Според историците, основателите на първите общини били търговци и войни от армията на Александър Македонски, останали тук по време на похода край река Инд.

Изглежда април е доста напрегнат. Често срещам хора, които се оплакват, разочаровани са от всичко и нищо не може да ги успокои. Много са станали раздразнителни в къщи и на работа. Всички мислят, че така не може да продължава, но не могат да се спрат.
Където и да сте кажете няколко добри думи от рода на: „От трудностите не можеш да се скриеш!“ или „Не всичко приемайте на сериозно“. На хората им става по-леко. Душевните рани впримчват човека, понякога една дума може да донесе известно облекчение. Обикновено заетите хора са обкръжени от хора също толкова много заангажирани, така че няма кой да спре и да поговори.
Представете си жена, която се връща от работа. Денят й е бил много напрегнат. Тя бърза да приготви вечерята. Малко по-късно се връща мъжа й и ядосано мърмори:
– Пак зеленчуци. Не можеш ли да сготвиш нещо по-хубаво?
– А ти сутринта защо не изхвърли боклука, колко пъти те молих, – изригва като вулкан жената.
Може би по-добре щеше да прозвучи така:
– Навярно е така. Ти си много уморен след работа. Бих искал  да ме разбереш, аз също съм уморена….
Но нищо такова не излиза от устата им и те започват да се критикуват за грешките си.
Когато сме уморени, вместо да благодарим се оплакваме: „Защо не си направила това….?“ или „Направи и това и това….“. Мисля, че всеки трябва да се спре и да се запита, дали тези думи иска да чуе твоя събеседник.
Ако сега сте се срещнали не е нужно веднага да се оплаквате и да критикувате. По-добре се усмихнете и кажете нещо приятно. Може някой от вас да каже: „Аз не мога да говоря това, което не чувствам“.“ Когато казваме добри думи, ние започваме истински да изпитваме благодарност. Ако има нещо, от което искате да се оплачете, оставете го за по-късно, тогава вашият събеседник непременно ще ви изслуша.
Като начало застанете пред огледалото и кажете: „Благодаря.“ Няма нищо страшно, ако отначало това бъде за вас като преструвка.

Предприемачите Курт Лин и Мохамед Хадж са се срещнали преди пет години. Тогава те едва ли са подозирали, че тяхната ферма на покрива ще предизвика истинска революция в монреалската индустрия.

Те предложили да се отглеждат зеленчуци и някои плодове на покривите на града, а след това директно да ги доставят в ръцете на потребителитв. Така се е получила здравословна храна, без пестициди и се е съкратила дълга верига за доставяне на продуктите.

Със свободната земя в Монреал имат проблеми. Бил направен списък на най-големите плоски покриви върху промишлените сгради в града. След това екип от архитекти, технолози, агенти по продажбата на недвижими имоти и изследователският център на университет се събрали и проектът започнал да се осъществява. Новото начинание е започнало да се осъществява в рамките на две години. Била усвоена около 3000 кв. м площ в един от районите на града.

През април 2011г. новите ферми устроени на покривите започнали да доставят първите си плодове.Те ще работят целогодишно и ще изхранват две хиляди човека.

Проектът е уникален не само заради идеята да се използват неизползваеми площи. Той ще запази топлоизолацията на покривите. Плодовете и зеленчуците ще се поливат със събраната.дъждовна вода. Вредителите ще се борят не с пестициди, а с калинки.

Доставката на продуктите ще се извършва директно в дома на потребителя.

Японска компания Фуджи обяви създаването на първия напълно автономен земеделски робот. Той е предназначен главно за отглеждане и преработка на плодове и зеленчуци. Роботът трябва да се появи в началото на 2010.
Този двуметров аграрен робот работи с газов двигател. Управлението се извършва чрез лазерни сигнали и сензори, които се намират в машината. Според производителите,  роботът може да работи и в оранжерии.
Неговата приблизителна стойност ще бъде  100 000$.
Е, колко пари могат да бъдат спестени от освобождаването на селскостопански работници, това практика, ще покаже.