Архив за етикет: екран

Виртуалното общуване необходимост или загуба на време е

В едно претъпкано купе във  влака при общуването с околните, ние се стремим да изглеждаме такива, каквито бихме искали да бъдем, играем определена роля. И същевременно чувствуваме, че не ни вярват. Въпреки всичко продължаваме да измисляме какви ли не небивалици знаейки, че няма кой да проверява и доказва верността им.
Такива чувства възникват у мен и при общението в Интернет. Къде натрупат една камара лъжи, къде се излъжат взаимно, унижават другите за да въздигнат себе си и…….
Нямам нищо против вярната информация, нито достъпа до първоизточника, но да коментирам това е излишно.
Права ли съм, че хората реално и виртуално се лъжат? Но това спира ли ги да общуват? Човек е обществено „животно“ и за това търси контакт със другите. Няма значение по какъв начин го правят, важно е общението. А когато хората общуват, за тях времето губи очертанията си, не само в Интернет. Проблема се явява само в неудобната стойка пред светещия екран, която засяга повече физическото състояние, отколкото психиката на човека. За това е необходимо от време на време промяна. Във всичко трябва да има баланс.

От къде духа вятъра

11874s1Представете си. че вървите по улиците на Токио. Разглеждате празнично окичените магазини. Наоколо блика празнична суета, светещи огньове, изкуствен сняг, фоерверки……
И изведнъж се озовавате пред една витрина изпълнена със спокойствие, необичайно за хаоса наоколо. Тя е празна.  В нея работи само една инсталация. Чудно, но вие не можете да откъснете поглед от нея. С какво толкова ви привлича?
Интериора на витрината е доста скромен. Тънко парче плат е поставен върху екран, на който е изобразена жена, която старателно духа . Създава се илюзия, че имено жената от екрана е причината за движението на тънката материя.
Идеята е много простичка, но хваща и очарова зрителя.
С голямо усилие отмествате поглед от зрелището и повдигате очи, за да прочетете името на магазина. О, това е известният Hermes.
Инсталацията е създадена от японския дизайнер Tokujin Yoshioka с цел да “ изрази ежедневното движение на хората с не малък отенък от хумор“.
Отличен рекламен ход, на фона на празничната обстановка!