Живял някога един сеньор и веднъж той решил да попътешества из Европа. Когато пристигнал на летището в Обединеното кралство на летището купил пътеводител за замъците и тяхното разположение на островите. Там били посочени възможните дни и часове за посещение, някой от тях били доста ограничени. На една от страниците мъжът забелязал специално предложение „Екскурзията на твоя живот“.
На снимка се виждал замък, който с нищо особено не се отличавал от другите, но мъжът пожела да посети именно него. В пътеводителят се казвало, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се взимало предплата, но се изисквало да бъдат договорени предварително деня и часа на посещението.
Заинтригуван от необичайното предложение, човекът още същата вечер позвънил в хотела и се договорил за всичко.
Всичко в света се развива по определени закони.
На вратата го посрещнал приветливо човек с карирана пола.
– Другите влязоха ли вече?
– Другите ли? Посещенията на замъка са индивидуални и услугите на екскурзовод тук не предлагаме.
Без да споменава нещо за работно време, той запознал сеньора със историята на замъка и особено наблегнал на всички по забележителни места и вещи в него, като картини на стените, доспехите, военните оръжия, катакомбите и стаята за мъчения в подземния затвор. Когато приключил му връчил една лъжичка.
– Това пък за какво е? – попитал посетителят.
– Ние не взимаме входна такса. А стойността на екскурзията оценяваме така. На всеки посетител даваме лъжичка запълнена догоре с пясък. В нея се събират точно 100 грама. След завършване на обиколката ние премерваме останалия пясък в нея и искаме по един паунд за всеки разпилян грам.
– А ако аз не разсипя нито един грам?
– Тогава вашето посещение в замъка ще бъде безплатно.
Посетителя се учудил, но това условие го развеселило. Гостоприемният домакин напълнил лъжичката с пясък и мъжът започнал пътешествието си. Уверен в устойчивостта на ръцете си той бавно изкачил стълбите, без да откъсва поглед от лъжичката. На горния етаж близо да залата на броните, той решил да не влиза там, защото вятърът можел да отвее част от пясъка му и за това предпочел да слезе надолу. Минаваш покрай залата с военните оръжия, стоящи под стълбите, той осъзнал, че за да ги види по-отблизо трябва да прескочи парапета. Но това би било опасно, защото съдържанието на лъжичката ще се разсипе. Така той се ограничил с оглед на стаята отдалече. По същата причина не слязъл и в подземния затвор, защото там трябвало да се спусне по стръмно стълбище. Много доволен той стигнал до началото на своето пътешествие, където го чакал домакина с везни в ръце. Пясъкът от лъжичката бил изсипан на везната.
– Невероятно, вие сте загубили само половин грам. – Поздравявам ви, вашата визита в замъка се оказа безплатна.
– Благодаря.
– А хареса ли ви обиколката? – попитал домакинът.
Туристът след малко колебание решил да бъде откровен
– Не много. Аз през цялото време си мислих за пясъка в лъжичката и не се оглеждах много в страни.
– Какъв ужас! Добре, за вас ще направя изключение. Аз отново ще напълня лъжичката ви, защото са такива правилата, но забравете за пясъка. След двадесет минути  идва следващия посетител. Трябва да се върнете преди да е дошъл.
Без да губи време, сеньорът взел лъжичката и побягнал към залата с оръжията, хвърлил бърз поглед към експонатите, през глава се спуснал надолу по стълбата към подземния затвор. Там той не се задържал нито минута, защото времето вървяло. Летял по стълбите сякаш бил с криле и накланяйки се разсипал остатъка от пясъка в лъжичката. Погледнал часовника си и осъзнал, че са изминали едва единадесет минути. Не останало време да види пушките. Бягайки към изхода той предал празната лъжичка на домакина.
– Не е останал грам пясък, но не се притеснявайте, ние сме се договорили. А как беше сега? Доволен ли сте от екскурзията?
Посетителят не знаел какво да каже.
– Всъщност, не, – отговорил накрая той. – През цялото време си мислех, че закъснявам и разсипах целия пясък, но честно казано не получих никакво удовлетворение.
Домакинът запалил лулата си и казал:
– Има хора, които минават през замъка на живота си, опитвайки се да не плащат нищо и не могат да се насладят да пътешествието си. Има и други, които са винаги забързани, губят всичко и също не получават удоволствие от живота. Много малко хора разбират наука на живота. Те откриват всяко нещо и се наслаждават на всеки момент. Знаят, че за всичко се плаща, но разбират, че живота си струва да го изживеят такъв.

На 1 януари тази година отбелязваме 10 години единна европейска валута. За юбилея тя не е в най-добрата си форма. Финансовата криза постави под въпрос бъдещето ѝ. Някои анализатори твърдят, че въвеждането на еврото не е най-успешният експеримент.

По улиците на Берлин, Париж, Мадрид и Рим еврото не се посреща така въодушевено, както преди 10 години. За някой то си остава символ на мира и просперитета в Европа, но за повечето единната европейска валута е свързана с по-високи цени и несигурност в бъдещето.

Преди 10 години еврото се въведе със гръмки обещания, за стабилни цени, за отсъствие на загуби при обмени операции, за улесняване на туристическите пътувания….

Рожденият ден на еврото бе развален от неканената финансова криза.

Еврото, което трябваше да стане реално въплъщение на европейската интеграция, стана символ на кризата с външни дългове и редица икономически неуредици. Финансовите проблеми на Гърция и Португалия са тежко бреме за тези, който живеят в рамките на възможностите си. Германци, французи и италианци с носталгия си спомнят за марката, франка и лирата.

В дейсвителност еврото празнува 13 години от съществуването си, но именно на 1 януари 2002г. стана едина валута за европейците. Сега официално еврото се използва от 17 страни членки на Европейския съюз. Това е втората, след долара, резервна валута. Еврото не се превърна в обект на завист за жителите на страните членки на ЕС, които не са се отказали от собствената си валута. Освен това британското правителство е разработило авариен план в случай на срив на единната валута с припокриване на физическите и финансовите граници на континента.

Чудя се дали еврото ще доживее до следващия си юбилей или ще остане на рафтовете на историческите музеи.

Разходите за психични разтройства и заболявания на нервната система в Европа са 798 милиарда годишно.

Група експерти, в която влезли епидемиолози и икономисти, са изследвали разходите на европейците за лечение на психични заболявания в 30 страни от Стария континент. Били разгледани повече от 100 заболявания, такива като мигрена, системни нарушения на съня, психози, деменция и др.

При изчисление на разходите са взети под внимание преките финансови разходи, като посещение при лекар, престой в болницата и употреба на медикаменти. Обърнато е внимание и на загуба на трудоспособност поради болест и преждевремено пенсиониране.

Според изследователите, цената на лечението на психичните заболявания за един човек на година в Европа днес е повече от 1,5 хил. евро. Тази цифра се е удвоил в сравнение с предишни подобни проучвания, проведена през 2005 година.

От European Brain Council са изчислили, че поради психични и неврологични заболявания 168 милиона човека посещават лекар. Това е 38% от общото население на ЕС.

Разходите за лечение на заболявания на нервната система и психичните разтройства в Европа е много по-високи, отколкото за лечението на други заболявания.

Експертите прогнозират, че в близко бъдеще жители на ЕС ще харчат повече пари за лечение на заболявания като повишена тревожност, депресия и деменция. А нима това е случайно?

Сензорна мрежа анализира параметрите на околната среда, след това процесор обработва даните и дава прогнози и препоръки относно условията в музейните помещения.

Компанията IBM е получила възможност да изпита на дело своята „умна” сензорна система върху най-чувствителните обекти, като картини, рисунки, гоблени и ръкописи от XII–XIV век,  които се съхраняват в отдела по изкуството на средновековна Европа в ню-йоркския Метрополитен музей на изкуствата.

Разбира се музеят разполага с разнообразни способи за контрол на микроклимата. Част от експонатите са поставени в херметически боксове. Въпреки това 100 сензора от новото изобретение на IBM следи за температурата, степента на осветеност, въздушните потоци, влажността, степента на замърсяване и други. Трябва ли да се споменава, че подобно нещо до сега на музеите не е предлагано. Новосъздадената система  вероятно много по-добре би се грижила за експонатите.

Информацията се предава на централизиран микроконтролер, който в реално време го визуализира и формира в 3D-модел на околното пространство. Благодарение на това музейните работници могат да следят за състоянието на експонатите. Срока за годност на новият модел е пет години.

Ако опита е успешен, той ще се предаде на другите отдели на музея. Възможно е и други да последват примера им.

Дори в зданието да няма нищо ценно, чрез събраните дани от сензорите на устройството, може да се регулира климата вътре в него, а с това да се се икономисат енергия и пари.

Когато наблюдавах как танцуват гопак, чудех се дали в Европа има подобен танц.
Оказа се, че в Норвегия има такъв, който наричат „халинг“. Станал е популярен преди повече от 500 години. В него има акробатични елементи, като скокове, завъртания, сваляне на шапка с удар от крак, клякане.
Този танц в миналото бил за съревнование. Случвало се единият от танцьорите да убие другия разядосан.
Такива са норвежките момчета, когато се разгорещят.