Става дума за джайнизъм. Това е една от древните религии в Индия. Практикуват я повече от пет милиона човека.
Основния й принцип е да не вреди на никое живо същество, за това не ядат месо и не носят оръжие.
Сред тях са отделени така наречените „облечени в светлина“, които не не носят никакви дрехи.
За да не погубят някоя дребна мушица, те вдишват през марля, а пътя пред себе си метат със специална метличка.
В храненето джайнистите са прекалено въздържани. Те смятат, че са много святи ако гладуват.

Занимават се предимно със лихварство и безжалостно подтискат длъжниците си. Какво противоречие, да се стремят да не навреждат на никое живо същество и същевременно да практикуват даване на заеми, съпроводено с преследване на неиздължилите се.

Това е съвременна вещица, живееща и процъфтяваща в наши дни. През 1977 г. е удостоена с официалното име „вещица от Салем“ от губернатора на Масачузетс.
Когато била на шест години Лори поразявала възрастните със своите откровения. Тя казвала, че всичко това й разказвал някакъв „глас“. На 14 години тя отишла в Бостън., където се срещнала с две вещици, които са забелязали в момичето истински дар в окултните науки. Те започнали да я обучават на всичко, което е необходимо да знае една вещица.
Лори се оказала много смела и в края на 1960 г. решила открито да заяви, че тя е вещица.
Кабот започнала да носи дълги черни дрехи и други ритуални украшения. Първоначално й се присмивали, но се боели от нея и накрая привикнали с нейното присъствие.
Лори се преместила от Салем в Масачузетс  и започнала да учи хората да гадаят на картите Таро. Успоредно с това, благодарение на ясновидството си помагала на полицията да разкрива заплетени престъпления. Виждайки аурата на човека правела диагностика на заболяването му.
По-късно основала „Лига за обществено признаване на вещиците“.
Тя е написала книгата „Силата на вещиците“, където разкрива предназначението на вещиците.

Един отшелник живеел в подножието на една планина. Една вечер там отишъл един крадец. Но там нямало какво да открадне.

Връщайки се от гората, отшелникът заварил крадеца в колибата си.

– Ти навярно си изминал дълъг път, за да ме навестиш, – казал той на крадеца, – за това не трябва да те изпращам с празни ръце. Моля те вземи като подарък моите дрехи.

Зашеметен крадецът взел дрехите и се изнизал.

Отшелникът седял гол и гледал луната:

„Бедния човек, – разсъждавал мислено той, – как ми се искаше да му подаря тази прекрасна луна“.

Студенти от Сингапур са разработили революционна пералня.

Принципа на работа на това нововъведение е сходен на този при химическото чистене. На замърсената дреха се подават отрицателно заредени йони, въздух под високо налягане и антибактериални дезодоранти. Йоните играят ролята на перилен препарат. Те не само обезвреждат бактериите и неутрализират миризмите, но и събират праха на специално отредено място.

Идеята за създаване на такава пералня е дошла на студентите, когато са наблюдавали битови йонизатори.

Тази нова придобивка спестява перилни препарати, вода и електроенергия. Освен това така почистените дрехи няма да се сушат.

Единственото, което ни огорчава за сега е, че такива машини няма скоро да се произвеждат масово.

Жорж Санд е псевдоним на Армандин Орор Люсил Дюпен, по мъж Дюдеван.

Тя е френска писателка от 19 век. Героините на романите й са силни независими от мъжете жени. Описвала ги е с мъжки имена.

Първоначално Орор е писала своите съчинения заедно със своя любовник Жюлес Сандоз, В съавторство със него е създала „Комисар“, „Роза и Бланш“. По-късно писателката е написала романа „Индиана’ под, който Сандоз не пожелал да се подпише.

От този момент Орор избира мъжки псевдоним, вземайки за фамилия Санд и име Жорж. От тогава в литературните кръгове Орор Дюдеван наричали именно така Жорж Санд.

Тя не само приела мъжки псевдоним, но и започнала да се появява в обществото с мъжки дрехи. Разводът й през 1835 г. и свободното й поведение допринасли за нейния, донякъде скандален за епохата облик.