Когато човек се моли за нещо трябва да конкретизира желанията си. Не вярвате ли? Тогава чуйте следната история.
Това се е случи, когато Надя живееше в рехабилитационния център. Тя много искаше да си има халат. Много месеци вървеше замечтано и все за него си мислеше.
Често си повтаряше наум: „Господи, изпрати ми скромен син халат, толкова много ми е нужен! За теб какво е един халат…“
Трябва да отбележим, че тя, в мислите, си представяше прекрасен копринен халат със син цвят и бродерия.
Веднъж с директорът на центъра и неговата жена Надя отиде при леля си. Тя беше много мил човек, но си имаше някои странности в мисленето. Когато те вече се готвеха да си тръгват лелята пристъпи към Надя и каза:
– Почакайте ме за минутка, за тебе Надя, имам изненада!
След малко донесе в стаята малък пакет. Надя го отвори, а там лежеше халат…… такива раздават обикновено в болницата на пациентите……
Тримата гости в пълно мълчание се отправиха към колата.
Внимавайте какво си пожелавате! Добре уточнявайте „детайлите“ на вашите желания.

Веднъж решил да се скара един от обитатели на дом за глухонеми с друг.

Когато директорът на дома дошъл да види какво става, видял , че единият е обърнал гръб на другия и се тресе от смях.

– Защо се смееш? – попитал директорът с помощта на ръцете си. – Защо твоят приятел изглежда толкова сърдит?

Немият отговорил по същия начин:

– Защото той иска да се скарам с него, но аз отказвам да го гледам.

Ние често говорим колко опасни са нашите пътища, за хората като цяло и за децата в частност. Но това е нищо. Ако погледнем как учениците отиват на училище в редица не много развити страни, ще настръхнем.

В Индонезия учениците живеещи в едно село, трябва всеки ден до училището да „ходят“ по кабелен път. Той се намира на 10 метра над реката. След това се движат още седем километра през гората.

Не е лесно и на техните връстници от едно друго село, които трябва да преодоляват път през счупен мост. Може да се възползват и от напълно нормален мост, но трябва да обиколят малко и да вървят допълнително един час. Учениците избират по-опасния път, но и по-краткия.

Къде гледат родителите?

Филипинските малчугани част от пътя до училище преодоляват като плуват на гуми от каучук.

Във Виетнам учениците от района Мин Хоа буквално плуват до училище.

Труден е пътят към знанието и за децата от една китайска провинция. Те трябва да се движат по тънка линия в скалата, надвесена над буйна река. Има и по-безопасни пътища, но за тях се изисква повече време, почти два часа. Обикновено учениците избират по-краткия път. Понякога ги съпровожда директорът на училището.

Какво кара тези деца да преодоляват толкова трудности всеки ден по пътя към училището? Ние имаме много по-добри условия, а учим ли наистина?

Този вид жирафи се намира в списъка на изчезващите животни. Малкото има ръст 6 фута. 30 минути след появата си новороденото се е изправило на крака и е засукало мляко. Според основателят, който е и директор на центъра, момичето-жирафът е много любопитна и се интересуват от посетители още от първите дни на живота си.
Тя е представител на рядък вид жирафи Ротшилд. Този вид е получил името си в чест на британския зоолог лорд Валтер Ротшилд, които направил експедиция в Източна Африка в началото на 20 век и подробно е описал този вид жирафи.
Според центърът, в дивата природа са останали само 670 ротшилски жирафи. Те са записани в Червената книга на изчезващите животни.
Този жираф е първият представител от този вид, който се е родил в природоохраняемия център Гринуич, щата Канектикът.

Директорът на една компания заболял, но той имал билети за концерт. Желаейки да зарадва своя заместник, той му дал билетите.
На другия ден получил доклад, в който било написано:
Като част от моята работа, аз бях изпратен от вас на концерт, на който главното произведение беше Незавършената симфония на Шуберт. Въпреки, че по мое мнение не трябва да се прима незавършена работа, проследих изпълнението и по-надолу описвам някои съществени недостатъци, които забелязах.
1. Първият и главен недостатък се заключава в това, че всичките 22 музиканта в оркестъра свирят една и съща мелодия! Това показва, че някои укривайки се зад другите, изобщо не работят. Мисли, че повечето от тях могат да се уволнят.
2. Човекът на ударните инструменти почти през цялото време нищо не прави. Предлагам да се отбелязва, точно колко време работи. Така ще му се заплаща само отработеното време.
3. Много откъси се повтарят многократно. Няма никакъв смисъл в това обоя да повтаря частта, която флейтата  току-що е изсвирила. Ако тези повторения се премахнат, цялата симфония може да се просвири за 20 минути, вместо за 2 часа.
4. По повод на оборудването, обърнах внимание на стандартизацията на инструментите, особено на струните. Има големи и малки цигулки, такива, които се държат под брадата и такива, които се опират на земята. Мисля, че стандартизацията относно големината може да помогне, както на свиренето, така и за разходите по подържането на оборудването.
5. Диригентът, най-отговорният служител, не е просвирил нито една нота през целия концерт. Той показва пълно пренебрежение към публиката, като през цялото време стои с гръб към нея. В повечето случаи той заплашва подчинените си с палка, практика, която трябва непременно да се забрани. Аз бих го пуснал в отпуск.
6. Смятам, че ако уважаемият господин Шуберт беше избегнал по-горе споменатите забележки, би могъл успешно да завърши своята симфония.