В началото на 20 век в Тибет се взимали около 2000 вида държавни данъци.
В тях влизли данък за сватба, раждане на дете, правото да се пее, да се танцува, да се бие камбана или барабани, ………
През 1926 г. в Тибет започнали да събират армия.
В случая им трябвали много пари, но всички възможни причини за събиране на пари чрез данъци, били вече измислени.
Тогава Далай Лама въвел данък за ушите. Ами ако някой нямал едно ухо или и двете му були откъснати?
А ние се оплакваме, че плащаме „големи“ данъци!? Ей, я по-тихо, нали още не сме почнали да плащаме за въздуха, който дишаме. И той е един въздух, просто не ми се говори за това…..

Едно дете трябва да си почине от контактите с много хора, градския въздух, хлорираната вода и битовата химия. В повечето случаи почивката „на море“ е без значение  за оздравяването на често боледуващото дете, защото повечето от вредните фактори се запазват и се добавя хранене навън сред много хора, а обикновено това е по-лошо в сравнение с домашните и жилищни условия.
Идеалната почивка за често боледуващо дете изглежда така: прекарване на лятото на село; надуваем басейн с изворна вода и до него купчинка пясък; обличане само по гащета и ходене с боси крака; ограничено използване на сапун; хранене само, когато детето извика: „Мамо, гладен съм!“
Дете, което се плиска във вода, скача по пясъка, храни се с желание, диша свеж въздух и не контактува с толква много хора, за 3-4 седмици възстановява имуната си система повредена от градския живот.

С нея можете да създадете триизмерни пластмасови модели, художествени изделия и много други. Пластмасата се втвърдява практически мигновено, което ни дава възможност да рисуваме пространствени фигури в реално време. Цветовата палитра на пластмасата реализира най-ярките творчески фантазии.
Тази писалка се използва много просто. В устройството е поставен специален нит от АВS-пластмаса, която се нагрява, когато се натисне бутон и през дюзата се екструдира сместа. Пластмасата се втвърдява мигновено и образува желаните пространствени форми.
Външно устройството прилича на дебел флумастер. Има малко тегло и ергономичен корпус. С негова помощ много лесно се създават шедьоври. За да го използваш не ти трябва специално обучение. Просто вземи писалката и твори! Нужни са ти само желание и пластмасата за 3D-моделиране.
Вие ще създавате обекти, като рисувате в пространството. За полета на вашата фантазия няма да има ограничения. Ако умеете да рисувате, можете да започнете по-сложни композиции, а ако не умеете, писалката ще ви научи на това.
Чрез 3D-писалката можете да изкарате пари, като моделирате забавни фигурки, авторски украшения, различни пластмасови детайли, макети, различни прототипи или всичко, за което хората са склони да платят. Важно е да има талант, художествени умения и търговски усет.
3D-писалката е отличен подарък дори за дете. Тя ще му достави много радост. С нейна помощ то ще „рисува“ реални вещи, които ще може да докосва с ръка.

Жена се е родила без уши и за първи път е чула гласа си, след като ѝ поставили слухов апарат.
Сали Евънс от Госпорт, графство Хемпшир се е родила с вродена деформация на ушната раковина в резултат, на което нейното дясно ухо не било напълно оформено, а направо е зараснало в кожата.
На 35 години ѝ направили операция, при която ѝ инсталирали слухов апарат.
Костно закрепеният слухов апарат предава колебанията чрез винт, вграден в костта, точно в слуховия нерв, заобикаляйки ушния канал.
Когато включили устройството, жената за първи път чула гласа си.
Втората част от процедурата включвало отделянето на хрущялно ребро и направата на протеза. По този начин лекарите възпроизвели външната част на ухото.
Дълго време медиците не знаели как да помогнат на Сали. Но положението се променило от пластичната хирургия.
Микротията е вродено недоразвиване на ушната раковина или нейното пълно отсъствие.
Даденото отклонение се среща много рядко. Вероятността за раждането на дете с микротия е едино на 10 000.

Веднъж едно момче получило от някъде 1 лев на монета. То отишло при баща си и му казало:
– Татко, пази ми го.
Но след минута се върнло и казало:
– Нека по-добре да бъде у мен.
Взело монетата, сложило я в джоба си и отишло да си играе на двора.
След 20 минути детето влязло цялото обляно в сълзи:
– Татко, аз загубих монетката. Помогни ми да си я намеря!
Колко често постъпваме като това дете. Доверяваме проблемите си на Бога, но отново взимаме нещата във свои ръце. Когато не успеем сме склони да се молим:“Господи, помогни ми!“
Изборът е наш. Можем ли напълно да се доверим на Бога?
„Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа..“