Това е вещество, което дълго време може да занимава дете. То може да се смаже, опъва, размахва, да потъваш в него и да го мачкаш, да изследваш и откриваш удивителните му способности, с други думи осезаем симулатор.
За да го направите са ви необходими:
1) 100 г прясно бяло PVA лепило;
2) половин чаша обикновена вода със стайна температура;
3) боракс – натриев тетраборат, може да бъде под формата на 4% разтвор;
4) цветова гама – няколко капки от зелен фураж, сок от цвекло или друга боя и пълнител във формата на перла или лъскави бижута;
5) за измерване чаша или лъжица и клечка от сладолед за смесване.
Ето и начина, по който се приготвя:
1. Ако няма фармацевтичен разтвор на боракс с глицерин, разтворете една супена лъжица боракс в чаша с вода.
2 В друга купа смесете четвърт чаша вода с една четвърт чаша лепило. Към това се добавя оцветител, ако е необходимо.
3 Сместа с лепилото непрекъснато се бърка, като постепенно се добавя около половин чаша разтвор на боракс до произвеждане на желеобразна маса. Това е всичко.
Сгъстеното вещество е в действителност замислената играчка. Остава само да го измийте под течаща вода.

Здравко беше дете от едно голямо семейство. Той имаше много братя и сестри. Като по-малък той често бе сритван и подиграван от по-големите. Но когато му се отдадеше възможност, не им оставаше длъжен.

Веднъж баща му му направи дървено патенце. То се състоеше от две плоскости изрязани във формата на пате. Между тях беше прикрепена дъска за сядане. И когато Здравко седнеше на нея и се хванеше за дръжките прикрепени от двете страни на патете, можеше безкрайно да се люлее. В мечтите си, с това пате, той прекосяваше планини и бърда, реки и морета. Много обичаше това пате.

Когато стана на шест години, Здравко делеше таванската стая с един от по-големите си братята, който беше весел и закачлив. Митко, така се казваше брат му,  макар че не беше злобен  и отмъстителен, обичаше да устройва шеги на брат си, а малкият много се дразнеше от това.

Една вечер Здравко се се качи на тавана за да си легне и забеляза голяма подутина под завивките си. Помисли си, че това е Митко, който се е „скрил“ в леглото му, за да го стресне.

Малкият реши да даде урок на брат си. Нервиран и озлобен стисна ръката си в юмрук и удари със всичката си сила по „подутината“. Усети нещо твърдо и се уплаши, че е цапнал Митко по главата.

Но брат му изскочи изпод леглото и започна да се превива от смях.

Здравко отметна завивките. Там лежеше счупено дървеното пате. С цялата си ярост, гняв и злонамереност той беше изпълнил плана на Митко.

Дъщеря ѝ се роди много бързо. Бяха я сложили до нея. Милваше мъничката влажна главичка, целуваше малките безпомощни пръстчета и плачеше изпълнена с обич.

– Голям късмет имате, момиченце е, – каза акушерката, напомняща ѝ за предстоящата процедура. – Повечето семейства, които искат да осиновят дете, търсят момиченца.

Завладяна от любов към своето бебе, примесена с ужас, че ще го загуби скоро, я накара да обгърне малкото телце сякаш искаше да го защити. Нима е възможно в такъв момент да изпита и радост и мъка?

Не мигна цяла нощ, страхувайки се, че ще загуби някой от оставащите ѝ мигове с детето. Беше милвала копринената коса на детето. С пръст очертаваше профила му. Разтваряше малките длани десетки и стотици пъти. Люля дъщеря си, когато се разплака. Притискаше я до гърдите си и нежно я целуваше.

Бе я разповила, за да види всеки сантиметър от детското телце. Усмихваше се на движещите се крачета. Смени подмокрените пелени и я уви в шала си. Изправи се до прозореца с детето на ръце и му показваше мрака и звездите.

А когато почувства, че сънят може да я пребори, започна да крачи из стаята, за да може още малко да подържи бебето в ръце.

Тя знаеше какво ще стане. Искаше да запази чувството, миризмата, звука и топлината на своето дете

Когато утрото настъпи, тя разбра, че всичко свърши. Стъпките и гласовете отвън я сковаха в неочакван мраз премесен със страх.

Влезе жена с бяла престилка и ѝ подаде документите.Тя взе писалката да подпише, погледна бебето и каза умолително:

– Моля ви помогнете ми!

– Надявам се, не се каниш да промениш решението си, – попита жената предпазливо.

Дълго време младата майка се колебаеше. Дали изобщо ще може да направи правилно нещата? Да задържи ли бебето? Ще успее ли да се грижи за него сама? Можеше да се премести някъде по-надалече от тук. Имаше достатъчно пари, за да отгледа дъщеря си, да ѝ осигури добър живот.

– Не мисля …, – започна младата майка, събирайки остатъците от силите си, – не мога…. да я дам. Искам да живея с нея.

Тя остави документите настрани, притисна детето силно до гърдите си и се разплака…..

Мъж влязъл в обществената пералня и открил в една от пералните машини петгодишно момиченце. Родителите на детето не били наоколо. Детето било спасено и лекарите са казали, че ще живее.
Ако този мъж не се беше оказал до въртящия се барабан на пералнята, момиченцето щеше да бъде мъртво. Барабанът се въртил с голяма скорост и за да се спре машината трябвало да се изключи тока.
След като извадили детето, го отвели веднага в болницата в Хюстън.
Странно е, че никой от персонала не е забелязал детето, нито знаят кога и как е влязло в барабана на пералнята.
Преди инцидента една жена заявила, че пералнята, от която било извадено момиченцето, не работела, нещо се развалила и си поискала парите обратно, а след това използва съседната машина.
Полицията разследва инцидента.
Това не е единствения случай. През 2012 г. двойка „шеговито“ изпрала сина си в пералнята, но той оживял. Но две китайски момичета, попаднали в подобна ситуация починали.

Вие страдате най-много от болезнените преживявания в живота си. Но преминавайки през тях, вие можете да помогнете на други, които преминават през същото.
Никой не може да съчувства повече от този, който вече е преминал през това, което другият преживява.
Кой може да помогне на майка с дете, което им специфично заболяване, ако не този, който отглежда такова дете?
Кой  може по-добре да помогне на някой, който минава през несъстоятелност, отколкото този, който е минал през това преди?
Кой може по-добре да помогне на някой, който изпитва мъката след развода, освен този, който си спомня, колко ужасно се чувствал в неговото положение?
Кой би помогнал по-добре на някой, който е била насилван от този, който е бил насилван?
Не оставайте с болката. Ако я скриете и задържите, това няма да доведе до нищо добро. Но ако сте честни с Бог, себе си и с другите хора, Бог може да използва нещото, което мразя най-много в живота си, от което сте най-разочаровани и което искате никога да не се е случвало в живота ви.
Вие не може да промените това, което ви се е случило. Но можете да го използвате за нечия полза. Когато сте готови да споделите съкрушаването си, това може да помогне на други хора.
Споделяйки своя опит от това, което сте преживяли, ще помогнете на хората да получат Божията утеха.