Горещият ден изнервяше хората. Не бе по-леко положението и на полицаите опълчени на ярките лъчи на слънцето на кръстовището. Потта се стичаше немилостиво по лицата на мъжете, но те неотклонно следяха минаващите коли.
Спряха автомобил. Явно шофьорът не беше на себе си. Установиха, че е пиян. Написаха му акт, но му дадоха ключовете и го пуснаха в такова състояние да продължи пътя си.
Четиринадесет километра по-нататък  нашият пиян познайник с голяма скорост навлезе в насрещното платно и се вряза в рейс пълен с пътници. Пияният шофьорът  почина на място, а пет пътника с различни травми закараха в болницата.
Трагедия поради недомислие. Как може пиян човек да се пусне да продължи пътя си. Нима е достатъчно само да му се състави акт?
В случая пияният шофьор е заплатил много повече, с живота си.

Това бе най-тежкия ден за него. Мотора на помпата изгоря. Жена му падна от каруцата и лошо си нарани крака. И за капак изчезна деветмесечното им биче и то от двора им.
Гласът му прегракна да го вика и търси из двора. Никакъв звук, никакво мучене. Мъката бе сграбчила сърцето му и го мачкаше болезнено.
„Хайде, мотор може и нов да си купи, жена му ще стъпи бързо на крака, жилава е, но бичето“. Мислите му се въртяха, като хала в главата и не намираха покой.
Нощта пусна тъмните си воали и скри слънцето. Търсенето не даде резултат цели два дена. Той крачеше из двора неспокойно и си мислеше: „Къде може да е? В дън земята ли пропадна?“
Изведнъж долови слабо мучене. Идваше откъм ямата. В нея обикновено складираха зеленчуци и плодове. Не знам кое беше по-бързо, краката му или желанието му да стигне там час по-скоро, но вече беше на самото място и се взираше в тъмнината.
Плесна се по главата, изтича до вкъщи, грабна газената лампа и с треперещи ръце запали фитила й. Насочи я към дупката и видя главата на бичето. Облекчения и радост обляха сърцето му.
Разтича се. Извика съседите. Киро се бе прибрал с багера, та предложи да изкарат животното с куката. Настана суматоха около въжетата. Чудеха се как най-добре да привържат бичето, за да го измъкнат.
Всичко стана само за пет минути. Странно, но животното не реагира и беше напълно спокойно.
На другия ден хората се смееха и разправяха за „необикновеното изчезване“.
Когато паднал, бикът се озовал пред „богата трапеза“. За времето през, което го търсили, той успял да изяде всичките моркови и зеле складирани там. И когато огладнял, започнал жално да мучи.
Не било шега работа, дупката била дълбока 3 метра, а животното тежало 300 килограма.

ООН обръща специално внимание на подобряване на благосъстоянието на децата с трудности в развитието.
Световен ден на информираност за аутизма се определя от резолюция на Общото събрание на ООН на 21 януари 2008 г. Целта на тази дата е да се подчертае необходимостта от помогне на хората, страдащи от нелечимо заболяване, както и да се подобри живота им.
Брой на децата с аутизъм е висок във всички региони на света и оказва огромно влияние върху децата, семействата, общностите и обществата. Очаква се на 2 април специализирани държавни и обществени организации разпространят информация за болестта. Например, да се изнасат лекции или да се раздадат брошури потемата.
Аутизъм е нарушение в развитието на нервната система, която се проявява през първите три години от живота на индивида. Тази болест се диагностицира при наличие на три симптоми: липса на социално взаимодействие, нарушена комуникация, ограничени интереси и повтарящо се поведение.
Примери за описание на тези признаци могат да бъдат намерени в исторически источници, които са се появили много преди въвеждането на термина „аутизъм“. Например в беседите на Мартин Лютер се споменава 12-годишно момче, вероятно с тежка форма на аутизъм. Такива симптоми могат да бъдат установени в описанието на „диво момче от Аверон“ – Маугли на XVIII век, който е живял във френските гори и попаднал между хората на 12 години.
Терминът «аутизм» е въведен от швейцарския психиатър Блойлер Ейген
през 1910 г., когато описва симптомите на шизофренията. В основата на този неолатинизъм, означаващ „ненормално вглъбяване“, той поставил гръцката дума „ауто“ – „сам“, подчертавайки желанието на пациента да се отдели в своя си свят. Всяко външно въздействие се приема от болния като непосимо натрапване.
Резолюцията на ООН подчертава, че през цялата си история организацията се фокусира върху подобряване на благосъстоянието на хората с увреждания, включително деца с трудности в развитието. През 2008 г. е влязла Конвенция за правата на инвалидите.

Всяка секунда върху земята падат по 50 мълнии, но само веднъж на ден пада супер мълния.
При обикновените мълнии в земята удря главният разряд, а след него следват повторните разряди. Тези разряди са отделени едни от други на десетки, а понякога и на стотици метри.
При супер мълнията дължината на „огнения път“ надминава 10 км.
Най-потресаващата мълния е паднала в Тексас. Тя е „пробягала“ разстояние от около 170 км.
Къде още са падали такива мощни мълнии?
Най-много са засечени в тихоокеанския регион, особено в Япония.
Но това са дреболии сравнени със супермълниите, които падат на Юпитер. Те са 100 пъти по- мощни.

Не се шегувам, този ден е 12 март и се празнува всяка година в Китай.
Сун Ятсен, водещ революционер в Китай е предприел инициативата за масово засаждане на дръвчета. Днес в това дело вземат участие партийни и държавни ръководители.
През 1981г. на четвъртата сесия на Петия национален народен конгрес в Китай е приета резолюция за национално доброволно засаждане на дървета.
В резолюцията се казва, че всеки дееспособен гражданин на възраст от 11 до 60 години трябва да посади и се грижи за три, най-много до пет дървета годишно. Ако не може да засади някой дърво по някаква причина, трябва да изработи еквивалентна на тази работа, като сеитба, култивиране, плевене, подрязване и др.
Интересното е, че произхода на Деня за засаждането на дървета е от американския град Небраска. Такъв ден официално е постановен през 1872г. от видния политик и министъра на земеделието на Съединените щати Стерлинг Мортон.
Такъв ден се отбелязва и в някои страни, но в различни сезони.
В Тайван този празник традиционно се отбелязва от 1972г. През 1914 г. основателят на Земеделски колеж на Нанкинския университет, предлага на Министерството на земеделието и горите да се приеме в САЩ ден за засаждане на дървета.
Чудесна инициатива и не само като празник. Не е ли странно, че в България повече изсичаме и унищожаваме дървета, отколкото да ги садим? Озеляването на някои места е капка в морето  спрямо унищожените гори.