Ако изцяло не съм се предала в Исусовите ръце, аз ще пазя служението си, ще ценя времето, което отдавам на Бога.

Павел казва, че животът му е необходим, за да изпълни повереното му служение. На него му е било безразлично всичко друго освен основната цел. Да извърши служението, което е приел.

Делата ни могат да ни попречат да се покорим на Бога. Защото като правя нещо за Бога си казвам: „Помисли си, колко добре можеш да направиш това, ако се заемеш с него“.

В този случай Исус не ни казва къде да отидем, решава не Той, а ние, чудейки се къде ще има по-голяма полза от нас.

Не е нужно да се тревожим, къде да се внедрим най-добре, достатъчно е да осъзнаем, че не принадлежим на себе си, а на Бога.

Въпросът на Господа, от който на Петър му стана болно, му помага да разбере, че Христос все още го обича.

Господ поръча на Петър:

– Паси овцете ми.

T.e. Исус му каза: „Занеси любовта Ми на другите“.

Овцете попаднали при Христос, са цяла напаст. Оваляни в калта, бодат се, а други се стремят да се изплъзнат.

Божията любов е достатъчна за всички и за мен също. Ако обичам Господа, няма да се подчинявам на своите симпатии и антипатии, защото аз имам работа, да паса овцете Му.

В тази работа няма почивни и празнични дни, тя не се зачита за пенсия.

Бъдете внимателни, не заменяйте Божията любов с дела, които стават поради човешка привързаност, защото това ще доведе до охулването ѝ.

Уж имаме нормални сетива, а не чуваме, и не виждаме …

Защо? Какво ни пречи?

В този свят се говорят толкова отвратителни неща,извършват се толкова непочтени дела, че желанието на човека е да не чуе нито едно от тях, нито да ги види.

В ежедневието ни има повече клюки, отколкото съпричасност, разбиране и симпатия.

Не сте ли забелязали, че сега е по-важно какво говориш, а не какво правиш?

Нашите деца в своята наивност ни следят и ни имитират. Забраните от рода на: Не прави това …

Не действат.

„Дела трябват, а не думи“.

Първата система от музикални ноти са се появили в дълбока древност. Още в Месопотамия са могли да записват музиката. Но в Европа мелодията на песните се предавала устно чак до VI в. н. е.

Тогава навлязла в употреба гръцката система на нотиране, в която нотите се назовавали с букви от гръцката азбука. Тази система и до сега се използва в някои страни на света.

Музикални ноти в сегашния смисъл на думата са се появили в XII век. Те са наречени на началните срички на първите шест стиха от латинския химн на Йоан Кръстител „UTqueant laxis / REsonarefibis / MIragestorum / FAmulituorum / SOLvepolluti / LAbiireatum, Sanctelohannes“ – “ Да могат твоите раби с несковани гласове да възпеят чудесата на твоите дела. Очисти от греха техните нечестиви уста, свети Йоане“.

Гуидо д’Арецо великият теоретик на музиката, първи забелязал, че на всеки от стиховете съответства тон от гамата и започнал да използва първите срички за обозначение на нотите.

Трябва да се отбележи, че седмата нота е получила постоянно име едва в XVI в. Тя е започнала да се нарича SIпо от първите букви на думата Sanctelohannes – „Св. Йоан“.

А нотата UT се е превърнала в DO чак в XVII в.

Отново дойде Нова година, за някои пищна, за други оскъдна….

Влади и Мая бяха женени от десет години, но досега имаха все грижи около някого, ту родители болни, ту техен познат бере душа, ту … като е ли такива ангажименти нямаха край и то точно на празника.

Но тази година бе по различно.

– Хайде да отидем в някой уютен ресторант и там да срещнем Новата година, – предложи Влади.

– Защо не, – засмя се съучастнички Мая, – имаме пари в джоба. Осен това нямаме други ангажименти или задължителния към някого. Да вървим!

В ресторанта им предложиха маса за двама. Вълшебен полумрак, мигащи светлинки. Всичко предразполагаше за една празнична, необичайна нощ.

Влади започна да размишлява за преминалата година.

– Знаеш ли, скъпа, – каза той, – като погледна назад през тази изминала година, мога да каже, че не е била много успешна и добра за мен. Дори една от най-важните си работи, извърших не по планирания начин, използвах други методи.

Влади продължи да се оплаква, а Мая се замисли и се умълча. За нея тази тема бе скучна, за това тя реши да му отклони вниманието към красиво украсената елха.

– Погледни каква красота, – възкликна Мая, – как очарователно светят светлинките.

– Ей, там е изгоряла една, – отбеляза Влади.

– Ако беше съумял да добиеш обща представа за елхата, нямаше да забележиш изгорялата, – засмя се Мая. – Опитай се да погледнеш към изминалата година от позицията на извършените и успешни дела. Което не е станало, не е станало, голяма работа, но в толкова много други си успял, настрой се позитивно …..

– Прости ми, – наведе глава Влади, – аз съм един голям егоист. Дори един прекрасен празник съм готов да очерня, с моя негативизъм .

Двамата се засмяха. Предстоеше им  празнична вечер. Само двамата щяха да срещат Нова година. Не биваше да опропастяват тези важни минути със съжаление и мъка.

Вярвам, че са го направили!