Отказвам да приема свят, в който хората се бият и предават едни други заради пари. Ако има хора, които правят така, трябва да се отлъчат и поведението им да не се приема за логично.
Общество, в което насилието заради пари е приемливо и понятно, не може дълго да просъществува.
Най-големият грях на поклонниците на парите е хвърлянето пари на вятъра.
Привържениците на златния телец редовно четат новостите за покупка на яхта стойността, на която е малък град или автомобил за 2 милиона долара. Но пускането на свободни хиляда пъти по-малка сума за нуждаещите се, ще съсипе тяхното виждане за света и размие ценностния им фундамент.
Фундамент изграден от лъжливи ценности, който определя нездрави социални норми, оправдава присвояването и злоупотребите с пари.
Има една древна поговорка: „Робът не иска да бъде свободен, той иска да имат свои роби“. Оставайки роб на парите, не можеш да станеш господар на живота си.

Познавам човек, които се бори непрекъснато за правдата, като „изобличава всяко непристойно поведение“. Най-напред той беше православен, после католик, след това мигрира между различните протестантски общности и навсякъде нещата се развиваха по един и същи начин.
Първоначално всичко е наред. Всички харесва и е приятен за околните. Открит, щедър, ревностен християнин, търсещ Господа. След това той открива някъде „непристойно поведение“ и започва да го „изобличава“.
Другите се изненадват, какво е това? Но като добри християни, размишляват над грешките си: „Може и да не сме прави, този човек добре се държеше преди….. Хубаво е, че все пак забелязва какво трябва да се коригира……“.
По-нататъшните осъждения на този човек придобиват неадекватен характер. След голям скандал и множество караници, нашият борец е отстранен, за да се появи някъде другаде и да започне пак отначало.
Това е като някакво психическо разстройство. Когато някой се опита да му обясни, че причината е в него, а не в другите, той започва яростно да отхвърля такава възможност. Във всички конфликти, които са възникнали, той е напълно прав и чист. Същински борец за правдата, страдащ от тормоза на лицемери и мошеници.
Когато човек е обхванат от страстта да изобличава, да показва на ближния пороците и недостатъците му, той наизустява определени библейски стихове с които „смазва“ грешниците.
Но главният проблем е, че човек не вижда тежкото си състояние, което е много по-лошо от това на тези, които осъжда.
Нека да помислим, какво представлява изобличението? То е различно от насочване на ближния към собствените ни цели, използвайки наши методи. Целта на изобличението е помирение, възстановяване на връзката на човека с Бога и ближния. Истинският изобличител не желае да стъпче, да унищожи, да заклейми, той се стреми да лекува и да възстановява това, което е било повредено от греха.
В противен случай, то служи за разрив във взаимоотношенията с другите. Не към изграждане, а към разрушаване. За това, когато искаш да осъдиш публично някого, помисли добре, изобличение ли е това изобщо?

По време на Втората световна война попитали едно дванадесет годишно момче:
– Колко често се молиш?
– Всеки ден, – казало момчето.
– Навярно постъпваш така, защото баща ти е на фронта?
– Не, той се върна в къщи. За това всеки ден благодаря на Бога, че се е върнал в къщи.
Приличаме ли на това малко момче? Не постъпваме ли като, деветте прокажени, които Исус изцели, но никой от тях не се върна да му благодари?
Ние трябва да благодарим на нашият Създател, но най- много за това, че Той изпрати Своя Единороден Син в света, като го предадена смърт, за изкуплението и спасението на човешкия род.
Призова ни от тъмнината в чудната Си светлина. Запали светилника на вярата в нас с елея на Своята милост, даде ни благодатта Си и прости греховете ни. Чрез Него имаме надежда за вечен живот в Христос. Предупреждава ни за грях, в който ние изпадаме поради слабост…….
Трябва да благодарим на Бога често, дори по-често, отколкото дишаме.

Един християнин закъснявал за богослужение. Изведнъж чул, че го настига каруца теглена от буен кон. Изведнъж впряга спря до него. Християнина помислил, че са спрели за него и благодарил.
– Няма за какво да благодариш, – казал непознатия. – Аз не спрях заради теб конете, но тъй вече като е станало, качвай се.
Християнина седнал и започнал да разговаря с новия си познайник. От дума на дума стигнали до Божието слово и Господа.
По време на разговора непознатият, който се казвал Васко, признал:
– Ти си прав. Много грехове съм извършил в живота си и те непрекъснато ме подтискат. Време е да се погрижа за душата си.
Християнина предложил:
– Хайде да се помолим. Кажи на Господа да ти прости греховете и приеми Неговото спасение.
След молитвата Васко казал:
– Сега разбирам, защо коня ми сам спря. Това е, за да се покая и да приема Исус Христос в своето сърце.
Какво е това? Случайна среща? Не, тук е действала Божията любов и милосърдие. Християнин закъснява за служба. Кон сам спира на пътя. И всичко това, за да се състои тази среща и да се проведе нужния разговор, който да доведе до спасението на един човек.

Един деветдесет годишен мъж бил попитан дали обича Господ Исус Христос. Той отговорил:
– Да, аз обичам Исус Христос, но мога да ви кажа нещо по-добро.
Човекът, който задал въпроса се изненадал:
–  Може ли да има нещо по-хубаво от любовта към Исус Христос?
– Да, – каза старецът, – Господ Исус ме обича!
Любовта на Исус Христос е постоянна и непоклатима, тя не познава приливите и отливите на човешката любов.  Тази любов и Неговата милост правят ежедневието ни целенасочено, смислено и красиво. Той ни дава възможност да погледнем света от друга гледна точка.
Не се съмнявайте в Божията любов. Няма значение колко черни са били вашите грехове, Исус Христос ви обича.
Ако не беше тази любов никой от нас нямаше да има надежда за бъдещия. Тя не може да се опише с нищо, не можеш да си я представиш дори. Можеш да я усетиш само със собствените си сетива. А това става само ако се примириш с Него.
Голгота свидетелства за две неща, за степента на човешката греховност и безграничната любов на Бога, която не пощади и Сина Си, заради нашето спасение.
Любовта на човека е „по заслуги“, а Божията любов е“по благодат“, даром. Белезите от раните по ръцете и краката на Христос я гарантират.