Богобоязливи Божий служител в трудните години бил арестуван и заточен, заедно с много християни и невярващи. Много от затворниците умрели от студ и глад.
Веднъж заедно с други затворници бил взет, за да копае дупки за стълбове. На всяка дупка поставяли по един човек и усилена въоражена охрана. Този, който можел да ги обстрелва, бил поставян между двама затворници на разстояние 25 метра от тях.
Земята била замръзнала. Трудно се копаело. Всички били гладни и уморени.
Когато била обявена почивка, Божият служител седнал на замръзналата земя и със сълзи на очи се помолил на Господа:
– Скъпи Татко, виждаш, че съм много гладен, дай ми едно парче хляб, не ме оставяй да умра тук.
Изведнъж чул, че един от пазачите го вика. Той дошъл до него и го попитал:
– Вие ли ме повикахте?
Пазачът го погледнал и казал:
– Имаш ли тук познати?
Мъжът отговорил:
– Моя дом е на няколко хиляди километра от тук и вие знаете, че освен затворниците и пазачите тук няма никой.
Пазачът казал:
– От гората преди малко излезе един мъж, който приличаше на Исус Христос. Такъв съм го виждал в Библията на баба ми, когато бях малък. Той ми каза твоето име и ме помоли да ти предам това.
Във вързопа имало гърне със супа и голям комат хляб. Затворникът се разплакал, а пазачът му казал:
– Не плачи, а седни и се наяж, преди да те повикат за работа. Няма да кажа на никого за това.
Мъжът вдигнал ръце и благодарил на Бога, за бързия отговор на молитвата си.

Това е един от най-големите открити зоопаркове в света. Разположен е на 28 хектара площ в тропическа гора. От дърво на дърво тук скачат лемури, летят пеперуди, прибягват кенгуру, подскачат жаби с размер на нокът. Като част от специалната обиколка на зоопарка, можеш сам да нахраниш жираф.

Тук се намират изключително екзотични животни, които рядко ще срещнеш в зоопарковете в Европа.

В допълнение към обичайната разходка в Сингапурския зоопарк, можеш да се повозиш на лодка или на малък влак, а също да наемеш и скутер.

Освен интересните екскурзии и шоу програми тук можеш да прекараш рождения си ден, да отбележиш някой празник, дори да отпразнуваш сватбата си.

Въпреки очевидното безделие в зоопарка се води сериозна научна работа. Провеждат се изследвания върху поведението на орангутаните, които са най-голямата атракция на парка. Тук живее най-голямата колония от орангутани в плен. Те са 24 на брой.

Веднъж петелът се качил на стобора и започнал силно да кукурига. Чул го гърмът и му казал:

– Всички чуват силния ти глас, но моя се чува надалече.

Петелът се настървил:

– Нима ти се опитваш да се сравняваш с мен?

– Разбира се, – отговорил гърмът. – И имам право за това.

Дълго спорили двамата. Накраят гърмът предложил:

– Всеки от нас ще извика на жена си отдалече  да приготви богата гощавка, а на другия ден ще отидем да видим, дали са чули. Само че ти ще слезеш от стобора и ще отидеш до онова дърво край гората и от там ще извикаш, защото от тук кокошките винаги те чуват.

– Нека бъде както си рекъл, – казал петелът.

Двамата отлетели към гората. Черната кокошчица тръгнала след тях, като се криела във високите треви.

„Толкова е невниматлен моя петльо! – мислила си тя. – Трябва да ги проследя, ами ако на петльо му се случи някоя беда…..!“

Тя така добре се скрила, че не я видели от дървото петльо и гърмът. Седи тя между високите треви, трепери, но очи от мъжа си не сваля.

Гърмът загърмял, затрещял, така че цялото небе се разтресло. Хората и зверовете онемли от страх.

– Чуваш ли ме, жено? Искам да приготвиш богата трапеза, че да нагостя моя храбър съперник.

„Ох, колко силно трещи, – мислила си кокошчицата, – но гласът на моя мъж е по-добър….“

Петелът също извикал, колкото се може по-силно, изпънал криле и се разпляскал. Черната кокошчица веднага се прибрала и веднага казала на останалите кокошки бързо да приготвят празнична трапеза.

Дошъл гърмът на гости на петела и се удивил:

– Каква добра стопанка имаш.

– Когато чух мъжа си да вика от края на гората, веднага се хванах да приготвям трапезата, – казала хитрата кокошчица.

А петелът се надувал, перил се и вярвал, че толкова силно е кукуригал, та чак от края на гората са го чули.

След това гърмът повел петела при своята жена.

– Чух, че ми каза да приготвя богата трапеза, – започнала да обеснява жената на обидения гръм, – но защо трябва да те слушам? Ако искаш такава, направи си я сам.

Засрамил се гърмът и повече не настоял, че той има по-силен глас. Разбрал, че не е важно какъв глас имаш, а каква е жена ти!

Две катерици се препичали под топлото септемврийско слънце. Едната пита другата:
– Кажи ми какъв е смисъла на живота?
Втората се замислила и казала:
– Помниш ли миналата година? Суша, гората гори, няма какво да се яде, лисиците гладни и ние бяхме гладни. Цяла есен и зима едва успявахме, въртяхме се и гледахме да оцелеем.
И тогава смисъл не търсихме. Излиза, че тогава смисъл е имало?
А виж какво е сега: ние сме в безопасност, лисици няма, хората не ни закачат, храната е в изобили и всички се запасяват за зимата. Животът си върви напред, но ние търсим неговия смисъл.
Излиза, че сме го загубили?

Веднъж се случило така, че трима светци вървели през гората заедно. През целия си живот те самоотвержено се трудели.. Единият бил предан, обичал хората и се молил за тях. Вторият търсел знания, придобивал мъдрост и развивал интелекта си. А третия действал, служел на другите и изпълнявал дълга си към всеки човек. Въпреки, че били толкова самоотвержни, те не били доволни от резултатите си не могли да достигнат до Бога.

Но в този ден се случило чудо!Изведнъж заваляло. Те се затичали към един малък параклис, вътре били притиснати един към друг. Когато се докоснали, усетили, че вече не са трима.

Изтръпнали от изненада. Гледали се неразбиращо един друг. Усещали нечие присъствие.

Видели божествена светлина, паднали на колене и зашептели:

– Господи, защо чак сега дойде? Цял живот се трудихме усилено, но ти не ни удостои с честа да Те видим. Защо това се случи точно днес?

Бог им казал:

– Защото днес сте заедно. Докосвайки се един друг, станахте едно цяло и за това можахте да ме видите. Аз винаги съм бил със всеки от вас, но не можех да ви се покажа, защото бяхте само отделни фрагменти.