Eдин изкусен художник нарисувал картини и ги предложил на зрителите за оценка. Повечето от картините му се харесвали, част от тях били оценени високо.
Само един обущар видял неточност в една от тях. Ставало въпрос за точност в изобразяване на чифт обувки.
Художникът се вслушал в забележките на обущаря и бързо поправил картината.
Обущаря до толкова се възгордял, че казал:
– Пищяла е неудачно нарисуван, а коляното и целия крак като цяло е много лошо изобразен…
Същото може да се каже и за нас. Правейки нещо добре, ние започваме да преценяваме и онова, от което почти нищо не разбираме

На един младеж през цялото време не му давал покой един въпроса: Как човек съчетава в живота си предопределението и свободния избор? С този въпрос той отишъл при учителя си. Възрастният човек го погледнал в очите и му казал:
– Когато отиваш в полето да набереш цветя, ти не знаеш какъв маршрут ще поемеш, даже в каква посока ще се движиш, а понякога дори не знаеш какви цветя ще набереш. Ти отиваш в полето, преминаваш от цвете на цвете ръководейки се само от свои вътрешни съображения. Навеждаш се над някое от тях, откъсваш го и го прибавяш към другите в ръката си.
Всяко цвете представлява твоят малък ежедневен опит,  пътя към него е част от твоя живот,  а букета е целият твой жизнен опит.  Какъв ще бъде той зависи единствено само от теб.

Чували ли сте нещо за раница с качулка?
Става въпрос за стока, която ще се продава в магазин през това лято, а не само за идея. За това са се погрижили от компания Puma.
Този аксесоар е разработен от Хюсеин Чалайн. Отличителна черта на раницата е качулката, която е прикрепена към чантата.
Раницата е предназначена не само за мъже, има такива и за жени. Друга нейна „черта“ е специалното отделение за лаптоп и няколко джоба за мобилен телефон и други портативни устройства.

Нямаше силни болки и си взе час за следващия ден при зъболекаря. Не го познаваше добре, името нищо не й говореше, но си каза, че може да е добър специалист.
За да посетиш зъболекарят е необходимо да си вземеш талонче. Имаше опашка и неуредици и тя стоя 10-15 минути. Така без да иска закъсня с 5 минути за зъболекаря.
Когато отиде той вече беше зает. Когато се освободи й каза:
– На този час съм взел човек, идете да уточните нещата в регистратурата.
На регистратурата я изпратиха при завеждащия.
Възрастен човек с прошарена коса и очила, които едва се държаха на носа му, бързо изясни нещата.
–  Зъболекарят е приел човек, който е бил записан за това време, но при друг.

Жената остана смаяна:
– Какво излиза, че е взел свой човек или този човек му е предплатил?
Въпроса бързо беше решен . Изпратиха я при друг зъболекар.