Това племе живее високо в Андите. Прехранва се със земеделие и сади предимно картофи, ечемик и царевица. Отглежда и добитък овце, кокошки…и лами.

Ако искаш да живееш в планината, ламата е изключително полезно животно. Идеална е за яздене и пренасяне на тежки товари. От меката й вълна можеш да си направиш топли дрехи. Ламите са близки роднини на камилите, но нямат гърбица.

Решиш ли да посетиш селото на кечуа, внимавай. Докато се качваш има опасност да ти се завие свят и да се задъхаш. Причината е разреденият въздух. Ето защо хората от това племе имат по-големи сърца и бели дробове, така носят повече кислород в кръвта си.

Намерили са начин да издържат и на ниските температури в планината. Докато ти обуваш два чифта чорапи от ламска вълна те ходят боси по снега. Ходилата им имат допълнителни кръвоносни съдове, за това не могат да замръзнат. Невероятно нали?

Дизайнери са демонстрирали спрей, който след впръскването застива и се превръща в материя, която не отстъпва по свойства на обикновената.
Течността, която се впръсква съдържа текстилни влакна, полимери и разтворител.
Според създателите спрея може да се нанесе директно върху тялото. Така могат да се получат нови модни облекла, които могат да се перат.
Производството на облекло не е единствената област, в която може да се използва течната тъкан. Тя може да се използва и в здравните заведения, вместо превръзки и бинтове. Новата тъкан ще намери приложение и в мебелната, автомобилната и други индустрии.
Състава на тъканта зависи от влакната, които са включени в спрея. Това могат да бъдат вълна, памук, акрил и други материали.

През XVII и XVIII век  графита струвал стотици хиляди лири. Тогава той се е използвал предимно за смазване на оръжия, с цел по-лекото плъзгане  на снарядите.

Основните находища на графита са били в Англия и търговията с него се намирала под протекцията на съкровищницата на Великобритания.

Разработването на мините за добиване на този скъпоценен продукт, се пазели  в тайна, така както днес се пазят в тайна разположението на военните бази. Тези мини работели седем седмици в годината, за да запазят високата  цена на графита.

Въоръжена охрана карала работниците да се разсъбличат, когато излизали от работа, за да проверят дали не  са отнесли със себе си част от скъпоценото вещество.

Парламентът одобрил закона, според който всеки осъден за незаконно притежание на графит, изтърпявал една година  каторжен труд или работа в колониите.

Въпреки, че военната промишленост е свързана с много пари, някои видове графит се използвали изключиелно за рисуване. Обикновенно художниците увивали парчето графит с конец или вълна, тъй като бил много крехък. До  XVII век на никому не му е дошло наум да го постави  в дървена пръчка, както го използваме днес.

Първият патент за използване на енергията на вълната датира от 1799 г. Зарегистриран е от Джирар и сина му. По- късно броя на патентите расте бързо и само във Великобритания през интервала 1855 – 1973 г. те  достига до 340.
Въпреки това прилагането на практика на подобно устройство е станало чак през 1910 г. То е доставяло електроенергия за частните къщи във Руайн Франция. За целта са се използвали колебанията използвани във водната кула днес.
С по-сериозни изследвания в тази област се е заел през 1940 г. Йошо Масуда. Той е използвал различни идеи за вълноенергетични прибори, в това число и за осветление на кораб. Имал е предложение за получаване на енергия от въртеливото движение на възлите при шарнирните фериботи.
Петролната криза през 1973 г. предизвикала учените да проявят по-голям интерес към енергията на морските вълни. Тогава започнала да се разглежда идеята за генериране на електричество от океанските вълни.
През 1981 г. цените на петрола спаднали и финансирането на горните проекти било спряно, но въпреки това били тествани няколко прототипа в моретата.
През последните години се изграждат проекти на така нареченото „вълново стопанство“, чийто капацитет се изчислява в мегавати. Ярък пример за това е разработка във Англия, при която се съединяват множество вълноелектрически инсталации в една верига с мощност от 20  до 40 мегавата.

Експерти от Северозападния университет във Великобритания предлагат ефективен начин за идентифициране на хора, които се подготвят да извършат терористичен акт.
Те са разработили тест, който използва ответната на изпратената до мозъка вълна, наречена П300. Електрическият импулс се появява след повече от 300 милисекунди след подаването на сигнала.
Регистрирайки ответната реакция на човек, на когото са зададени определен брой въпроси, изследователите могат с голяма точност да определят „терориста“.
В експеримента са участвали 29 студента. Те трябвало да разработят терористка операция, да определят времето и мястото на извършването й.
Без да имат предварителна информация за предстоящо престъпление, учените са в състояние да идентифицират 10 от 12 терориста. Точността на предсказанието е 83 %.
Импулсите Р300  се измерват с помощта на електроди прикрепени към главата на разпитвания. Самият разпит трае около 30 минути.