Отчитането на времето по Гринуич, било въведено през 1675 г., а до тогава се е използвало само от мореплаватели. Тласък  за неговото използване дало развитието на железопътния транспорт. Защо именно железопътния транспорт?
По това време всеки град в Англия си имал собствено време. Разликата можела да варира от 5, 6, 20 и повече минути. Затова идващия от друг град непременно трябвало да премества стрелките на часовника си. За времето си, били много популярни часовниците с две минутни стрелки. Едната показвала времето на града от който идвал човека, а другата времето на града, в който пребивавал.
За железопътния транспорт, където се изисквало точно спазване на разписанието, било просто кошмар. За това на територията на страната използвали специално „железопътно време“, което било идентично с Гринуичкото.
През 1847 г. се появила първата часова зона в света, а през 1852 г. в гринуичката лаборатория била прекарана  телеграфна линия, по която се изпращали сигнали за точно време.
Втората часова зона се появила в Нова Зеландия, а през 1880 г. било премахнато местното време в градовете на Англия и за стандарт се установило Гринуичкото.
До 1929 г. идеята за часовите зони била приета от всички страни. Най-интересния часов пояс е в Китай. Забележете, на територията на такава огромна страна съществува само един единствен часов пояс. Интересното е, че човек преминаващ китайско – афганистанската граница трябва да премести стрелките на часовника си  3,5 часа напред.
Бъркотията от използване на местно време била премахната доста отдавна както сами виждате. Необходимостта  от уеднаквяване на времето наложило приемането на часови зони и Гринуичко време. Днес ние свободно го използваме бе да се замисляме много, много. Вярвам,  ще се съгласите, че уеднаквяването на времето ни е освободило от неприятните разминавания и инциденти, водещи до загуби на средства и нерви.

Границите, в които ограничаваме всяка наша дейност сме нарекли време. Кой е измислил да го измерваме в секунди, минути, часове, дни, седмици, години, векове не съм напълно сигурна, че зная.
Историята за най-използваните календари през вековете ме заинтригува. Един от тях е Юлианския. Съгласно него годината се състои от 365,250 дни. Наречен е така поради това, че е въведен по времето на Юлий Цезар.
Малко преди това е властвал римския календар, който се разминавал със слънчевия само с 70 дни. Освен това му прибавили още 10 дни, за да стане годината „нормално“ дълга. Добавяйки, според тогавашните разбирания, не достигащите дни получили най-дългата година в историята на Рим състояща се от 445 дни. Нарекли я  „година на голямото объркване“.
Юлианския календар отстранил някои от грешките на Римския, но и той имал своите недостатъци. В новият календар за високосна година се считала всяка година, чийто номер се делял на четири. Поради тази причина се натрупвала грешка от 3 дена за интервал от 400 години.
Църквата приела Юлианския календар, но забелязала, че пролетното равноденствие не ставало точно на 21 март и на всеки 128 години идвало с един ден по-рано.
Календарът трябвало да се нормализира. Кой ли не идвал в Рим, за да поправи грешката? Най-добрите астрономи и математици влагали своята лепта, но уви това се отдало на лекар, професор в местния университет – Алоизий Лильо.
Той предложил да се изхвърлят натрупващите се от времето на Юлий Цезар излишни дни, а за високосни да се считат тези, които се делят на 4, но не на 100.
Така създадената система давала по-голяма сигурност за измерване на времето в годината. Можело да се преживеят още 3280 години, преди отново да се натрупа голяма грешка.
Папа Григорий 13-ти утвърдил плана на Лильо и 5 октомври 1582г.  станал 15 октомври. „Грегорианския стил“ бил приет в Италия, Испания, Португалия, Франция, Нидерландия, а по късно се наложил и в другите страни.
Мнозина смятат Грегорианския календар за най-точен, но и той не е съвършен. Всяка година при него се натрупва грешка от 0,0003 дни в годината, т. е. 3 дена на 10 000 години. При този календар не се отчита забавеното движение на земята, което допълва  с 0,6 секунди за всеки 100 години.
По добра система е измислил Омар Хайям, който предложил високосните години да са 8 пъти за 33 години, от които 7 пъти да бъдат през 4-ри години и един път през 5 години. Този календар не бил приет, защото имал допирни точки с религията. Използван е предимно в Афганистан и се нарича „слънчева хиджра“.
Не зная дали някога ще се създаде съвършена система за отчитане на времето, но поне за часовете е въведена уеднаквена система съобразена с зоните, на които е разделена земята. Но това има ли голямо значение?
Помислете, кое е по-важно, колко време точно си живял или как си го изживял?