Добри надписи от този вид се получават на участъци с бедна почва и слаборастяща тревна покривка.
Отбележете с пръчка големите букви на текста върху терена. Върху тях посипете амониев нитрат в размер 50 грама на квадратен метър. Обилно полейте само очертанията на буквите с вода, но внимавайте водата да не се излива извън тях.
След 16-20 дни на фона на бледата растителност ще прочетете избраният от вас текст. Той ще се отличава с тъмният си и ярък зелен цвят. Запазва се за през цялото лято.
Зелени рисунки при наближаване на зимата може да наблюдавате на полето, където неравномерно са разпръснали торове.

Най- яркото впечатление, което получават посетителите на Исландия е свързано с непокътнатата природа на тази страна. Осъзнавайки връзката между природата и човека американският художник Рони Хорн е създал арт-инсталация в исландски град наречена „Библиотека на водата“.
Тя се намира в най-високата точка на града с изглед към морето и се състои от 24 триметрови стъклени колони, пълни с вода събрана от най-големите ледници около Исландия.
Стъклото пречупва светлината и отразява пода, върху който са изписани различни характеристики на времето на английски и исландски език. Водата в колоните е скъпоценна субстанция, в нея се съдържат ценни вещества.
Инсталацията е замислена като скулптурно произведение. Тук могат да се правят срещи или просто да се идва за почивка и размисъл.
Преди 30 години Хорн е посетил Исландия и от тогава цялото му творчество е свързано с тази страна

Открити басейни има навсякъде и за никого не са изненада . Такива има дори в частните домове на хората. Но не вярвам да сте чували за басейн в средата на оживена улица.
В Ню Йорк вече втора година на улицата се появяват подобни
През горещите дни, които това лято не бяха малко, хората се спасяват от високите температури във водата.
Басейни могат да бъдат поставени насред улицата и всеки би могъл безплатно да  поплува в тях.
Те се правят от стари контейнери за боклук. Освен това лесно се преместват от едно място на друго.
Тази придобивка ще спести милиони на градската управа, които би вложила в стационарни басейни.
Необходимо е такива басейни да бъдат поставени на по-оживени места, където се събират повече хора.. Това ще помогне на хората от града по-леко да преживеят лятото.

Архитектите на Малайзия имат революционно предложение. Те предлагат да се строят водни жилища, обърнати надолу с главата, изцяло потънали във водата.
Така основата става покрив, а покрива по замисъла на архитектите ще плава в океана.
Автор на идеята е Сарли Андре Саркум. Той твърди, че те не само ще дават убежище на хората, но и ще запазят природната среда.
Светът непрекъснато се мени и ние ставаме свидетели на това.
Саркум добавя, че този вид жилища ще отдават на природата толкова, колкото от нея вземат обикновените.
Своето дете архитектът е нарекъл hO2+ с явен намек за формулата на водата.

Денят бе много горещ и водата в съдовете бързо свърши. Възрастните подвикнаха на малкия водоносец, който бе заспал на сянка:
– Момче, взимай стомните и отивай на извора. Водата свърши.
Момчето сънено потърка очите си и с нежелание се отправи към празните стомни. Очакваше го дълъг и изморителен път. Той знаеше, че на връщане тези глинени образования тежат като олово, сякаш бяха пълни не с вода, а с камъни. Това ставаше винаги така, защото  умората надделяваше и всяка тежест се струваше двойно по-голяма. Въпреки всичко взе стомните и тръгна.
На извора освежаващата влага на водата досъбуди заспалото детско сърчице. Някаква живителна сила се вля в него още с първите струйки вода.
Събра напълнените съдове и потегли обратно. От една стомна се процеждаше издайническа струйка вода и оставяше мокра  диря по земята. Когато  стигна  лагера, хората прекалено ожаднели се нахвърлиха върху стомните. Остана само една. В нея имаше много малко вода. Момчето бавно я надигна и изпразни съдържанието й.
В последните лъчи на залеза  водоносеца долови слаб шепот:
– Защо не ме остави? Аз съм счупена и почти цялата вода изтича от мен. За какво съм, ти? Хвърли ме на боклука.
Момчето наведе глава, погали стомната с напуканите си длани и промълви:
– Не ми даде сърце да го направя. Забелязах, че водата, която се стичаше от теб попадаше върху цветята и тревичките край пътя и те живаха. Ставаха по-свежи и красиви. Как да ги лиша от малкото влага, която получаваха? Ти си счупена, но не си безполезна, защото даваш живот на загубилите влагата си.