В една банка работел програмист. Всичко било много добре, но в един прекрасен ден той изчезнал. Минали ден, два, но него го нямало на работа….
Директорът на банката решил да го открие.
Тръгнал към дома на програмиста.
След като звънал, никой не отворил вратата, но от вътре се чувало плясък на вода. Разбил вратата и влязал.
Намерил програмистът да лежи във ваната, целия син, на главата му почти нямало коса, а в ръката му флакон с шампоан.
Директорът взел флакона, а на него Инструкция:
Намокрете главата си. Сложете малко количество от шампуна в ръка си и го разтрийте в косата си. Оплакнете с вода. Повторете……

Температурата в Ейлат достигна 47,9 градуса. Това е нов рекорд за месец юни.
Първият е записан през 1961 г. и е бил 47,4 градуса.
Жегата продължава. Така че има вероятност за абсолютен температурен рекорд от 48,3 градуса.
Сега  в Израел е много горещо. Очаква се температурата там да спадне през следващите дни с 3-5 градуса, спрямо сегашното ниво.

Ейлат е най-южния град в Израел. Разположен е в най-южната част на Израел, в пустинята Негев, на тясната израелска крайбрежна ивица на Червено море в най-вътрешната, северна част на Акабския залив. Градът е натоварено пристанище на Червено море, единствено за Израел. Същевременно е предпочитан курорт.

Липсата на питейна вода в района на Ейлат до голяма степен се компенсира от инсталациите за обезсоляване на солена вода.

Не става въпрос за чадър, дъждобран и какво да е подобно средство за предпазване от силните струи вода.
Помислете си само, знаете, че вали, вие вървите под дъжда и въпреки това оставате съвсем сухи.
Това не е фантастика или някаква изключителна технология.
Нещо много по-просто, което може да се случи само на едно място на земята.
Например, в пустинята също има дъждове, но те не могат да се разпознаят като такива.
Защо ли?
Просто капките не достигат до земята, защото се изпаряват под въздействието на горещия въздух.

Лопатата, брадвата, куките, сандъкът с пясък и невероятния вид на кофата, напомнящо железен калпак са части от традиционното снаряжение на пожарникарите.
Тази кофа никъде другаде не се използва. Не може да се постави на пода, затова и не трябва да се оцветява.
Въпреки това тя има голямо значение за пожарникарите.
Смята се, че конусообразни кофите по-лесно загребват пясъка. С едната ръка се държи ръба на кофата, а с другата върха на конуса ѝ, което дава възможност за по-бързо запълване на една кофа с пясък. През зимата в пожарният варел водата може да е замръзнала, так с върха на конуса на кофата той можел да се разбие.
Тази форма е удобна за вадене на вода. Леко се пуска кофата и след това се вдига пълна, без да се губи време за загребване. Друго нейно предимство е, че може да се поставя върху неравна повърхност, забучвайки я в земята, не се разплисква вода от нея.
Някои се шегуват, че фермерите имат такава кофа, за да не им я откраднат. На кого ще му дойде на ум, да вземе такава „неудобна“ кофа?
Този вид кофа е измислена още при Петър I.
Тя съществува от създаването на пожарната охрана през 1722 г.

Исландия е място, където всяко кътче сякаш е нарисувано от талантлив художник, който не се е скъпил за цветовете. Пейзажите в тази страна вдъхновяват и там се чувстваш като в приказка.
Но има едно място, сред цялата невероятна красота, което ежегодно привлича невероятно количество туристи.
Шейсет метров водопад, който сякаш е създаден от необикновен архитект, който цени прекрасното.
Камените склонове на водопада Селяланфос са покрити с растителност, а водата е кристално чиста. Струята на потока се движи с такава голяма скорост, че водата не успява да достигне земята, а се разбива на хиляди блестящи пръски. Водопадът, през годините, е образувал плитък пролом в подножието на планината.
Под водопада минава малка пътека, по която туристите могат да преминат, да направят невероятни снимки и да усетят силата на водата.
Местните жители препоръват водопада да се посещава при залез слънце. Залезът оцветява падащата вода в разлини нюанси на червеното.