Много отдавна живял един свят човек. Благоухание от него достигнало до небето. Веднъж ангелите помолили Всевишния да направи подарък на този човек. Господ се съгласил, но първо поръчал на ангелите да разберат, какво иска самият той.
Слезли ангелите и попитали човека.
– Господ е решил да ти направи подарък, но преди това иска да знае какво искаш.
Светецът отговорил:
– Нищо не искам. Всичко, което съм желал е вече станало. Ако Бог е милостив да ми позволи да Го позная повече, нищо друго не искам.
Неговите думи направили голямо впечатление на ангелите.
– Искаш ли само с едно докосване болни да оздравяват?
– Не, нека Бог прави това.
– Да ти подарим такова красноречие, че когато заговориш грешниците да се каят.
– Аз се моля грешниците да се покаят, но тяхното покаяние е дело на Бога, а не на слабия човек.
– Ти със своите добродетели ще привлечеш хора към себе си и така те ще славят Господа.
– Но, тогава аз ще отвлека тези хора от Господа….
– Не можем да си тръгнем без да ти подарим нещо.
Светеца се оказал в затруднено положение.
– Няма какво да искам.Но ако е толкова необходимо и вие не можете да си тръгнете без да сте направили нищо, бих искал да правя добро, но без да зная за него.
– Добре, – зарадвали се ангелите, – където падне сянката ти, тя ще изцелява и възкресява.
– Бъдете добри към мен и ми окажете още една милост. Направете вратът ми неподвижен, за да не мога да се оглеждам и да виждам делата на сянката си.
Ангелите били потресени, но се съгласили. Милостта била оказана.
Вратът му станал неподвижен. Той ходил по света и там където се докосвала сянката му, увехналите цветя разцъфтели, изсъхналите ручеи се напълвали с вода, зеленина покривала пустинята, сълзите изсъхвали и се раздавал весел смях, радост преизпълняла сърцата….

Византийският император Валент (328-378), пламенен поддръжник на арианството, искал да принуди Василий Великий, един от отците на църкавата през IV век, да промени символа на вярата според арианството. За целта му изпратил един велможа.
Сановникът започнал раболепно да уговаря Василий, но той казал, че нито една буква няма да измени от символа на вярата. Велможата започнал да го заплашва, че ще му отнеме имуществото и ще го изпрати на заточение, мъчение и даже смърт.
На тези заплахи Василий смело отговорил:
– Ако вземеш имуществото ми, много няма да забогатееш с него,  ето вехтите ми дрехи и няколко книги, това е моето богатство. От изгнание не се боя, нали земята навсякъде е Божия. Смъртта за мен е благословия, тя ще ускори моето отиване при Бога, заради Когото живея и се трудя, на Когото отдавна съм посветил живота си.
Удивен от тези думи, велможът се върнал при императора и му разказал всичко.
Валент изпитал уважение към Василий, заради твърдостта във вярата му и сам дошъл в Кесария, за да го види лично.
Императорът приятелски поговорил с верния на Бога отец на църквата и прекратил гоненията. Когато човек е верен на Бога. Господ ще го примири и с неприятелите му.

Когато Бог създавал жената, той работил до късно на шестия ден. Покрай него минал ангел и го попитал:

– Защо толкова дълго работиш над нея?

Господ отговорил:

– А ти видя ли всички параметри, според които съм решил да я създам? Тя трябва да може да се мие, но да не е от пластмаса. Ще има повече от 200 подвижни детайли. Тя трябва да функционира използвайки всякаква храна. Нужно е да прегръща няколко деца едновременно. Всяка нейна прегръдка трябва да изцелява всичко, от ударено коляно до разбито сърце. И всичко това трябва да върши използвайки само двете си ръце.

Ангелът бил поразен:

– Само с двете си ръце…невъзможно! И това е стандартен модел?! Твърде много работа за един ден….което остане ще довърши на другия ден.

– Не, – казал Господ. – Сега съм толкова близко до завършването на това си творение ……  то ще стане едно от най-любимите ми. Тя сама ще се лекува, ако заболее и ще може да работи по 18 часа без прекъсване.

Ангелът приближил до жената и я докоснал.

– Но, Господи, ти си я направил прекалено нежна.

– Да, тя е нежна, – казал Господ, – но аз я направих силна. Не можеш да си представиш, колко може да понесе и преодолее.

– А тя може ли да мисли? – попитал ангелът.

Господ отговорил:

– Тя може не само да мисли, но и да убеждава и да преговаря.

Ангелът докоснал женската буза….

– Господи,  изглежда това творение тече! Слагаш твърде много тежест върху него!

– Тя не е протекла….това са сълзи, – уточнил Господ.

– За какво ѝ са?

Тогава Господ казал:

– Чрез сълзите тя ще изразява своята мъка, съмнения, любов, самота, страдания и радост.

Това много впечатлило ангела.

– Господи, ти си гений. За всичко си помислил. Жената наистина е изумително творение!

И това наистина е така!

Жената притежава сила, която изумява мъжа.  Тя може да се справи с неприятностите и да носи тежкото бреме.

Тя носи щастие, любов и разбирателство. Усмихва се, когато ѝ крещят. Пее, когато ѝ се плаче.

Плаче, когато е щастлива и се смее, когато се бои.

Бори се със всички сили за това, което вярва.