Канадският скулптор Тимоти Шмалц изваял статуя на Христос, неотговаряща на традиционното религиозно изкуство.

Идеята му дошла, когато бил на разходка. Тогава видял човек спящ на ъгъла на една оживена улица на Торонто. Трудно било да се разбере, дали това е мъж или жена, защото бил загърнат в одеало. Първата мисъл, която дошла на скулптура била: „Това е Исус!“

Тимоти е ревностен католик. Той дълго размишлявал, как най-добре да изобрази Исус.

Своя Исус Шмалц замислил така, че да бъде разбран от бедните и отхвърлените в обществото хора. Той бил изобразен като типичен бездомник, лежащ на пейка в парка. Ръцете и лицето му са скрити под  тежко покривало. Единственото доказателство, че тази статуя има връзка с евангелската история са прободените нозе.

Възникнал проблем относно това, къде да бъде поставена статуята. Бронзовият Исус приели в езуитския богословски колеж в Торонто.

Двама мъже спорили. Единия казвал:

– Ако поставя монета на пода няма да можете да я накарате да подскочи.

Другият не се съгласявал и упорствал.

Защо първият мъж бил толкова уверен в твърдението си?

Е, време е да понапрегнете мозъка си и да не поглеждате предварително отговора.

Отговор: Мъжът просто ще я сложи в ъгъла и да подскочи за нея ще бъде трудно.

Да подскочиш, означава да преминеш от другата страна на препятствието. Например, през ров, ручей. За това и монетата не може да подскочи, защото е в ъгъла.

Танцуваща мебел. А защо не? В нашето сиво ежедневие, понякога цветно, не достигат шегите.
Шеги, който да те срещат на входа на жилището ти, на които можеш да седнеш, които да подобрят настроението ти и да ти дадат желание да живееш и да твориш.
Колко често това не ни достига!
Времената са такива мрачни и обезкуражаващи, така че нека творенията на дизайнерите да ни накарат да се усмихнем и да погледнем света от друг ъгъл.
Танцуващи столове, циферблати на часовници с лица, столове без крака, с такива шеги дизайнерите привличали хората от незапомнени времена. Велможи от миналото, събирали колекции от тези удивителни предмети. Това било хоби, което преминавало в страст.
Сега ние се възхищаваме от колекциите им. Цяла индустрия от дизайнери и художници работи и създава нови удивителни творения.
Понякога това е полезно. Погледнеш, усмихнеш се и научаваш нещо ново. Колко малко ни трябва понякога.

Повечето от хората, когато им се поставят някакви въпроси или са изправени пред поредния проблем обикновено ги решават традиционно, опирайки се на миналия си опит.
Например, ако ви попитата: „Колко е половината на 13?“, повечето от вас ще отговорят 6,5.
Обикновено се опираме на знания получени от преди, така изключваме другите възможности и сме напълно уверени в правилността на решението си. Гениите сблъсквайки се с даден въпрос се питат: По колко различни начина мога да представя този проблем? От какъв друг ъгъл мога да погледна нещата? Колко други начини има за разрешаването му?
Така разсъждавайки човек може да открие няколко начина за решаването на даден въпрос, а някои от тях могат да се окажат уникални. Ето няколко решения на поставения по-горе въпрос, относно половината на 13.
6.5
13 = 1 и 3
XIII = 11 и 2
XIII = 8
Тук важна роля играе мисълта, която трябва да изследва всички подходи. Креативните хора генерират много алтернативни варианти и догадки. За това повечето им идеи се оказват дълбоки и многообещаващи.
Геният намира нова гледна точка, която до сега никой не е изследвал. Такъв човек е способен да свързва неща от различни области. Например Джон Атанасов е забелязал мигането на лампички в едно заведение, което породило у него мисълта за 0 и 1 – двоичен код, което спомогнало за създаване на компютъра. Тесла успял да види връзката между слънцето и електродвигателя, така той създал двигател с променлив ток, в който магнитното поле на двигателя въртейки се, наподобавало въртенето на слънцето.
Навярно знаете играта, когато от една драскулка трябва да нарисувате нещо. Вариантите са различни, защото всеки ще види в нея разнообразни форми.
Хората стават гении, защото знаят „как“ да мислят, вместо „какво“ мислят.

– Учителю, – обадил се новопостъпилия ученик, – сърцето ми е изпълнено с любов към хората. Каква трябва да бъде следващата ми крачка?
Учителят помолил младежа да го придружи. И двамата се отправили към дома на един болен човек. След като поговорили с болният и семейството му, учителят обърнал внимание на един сандък, поставен в ъгъла на стаята.
– Какво има в този сандък? – попитал той.
– Дрехи, които моя дядо никога не е обличал, –  казало едно от момичетата в стаята. – Той смятал, че трябва да има много специален повод, за да ги облече. В резултат на това те гният в сандъка.
Когато излезли от дома, учителят казал на ученика:
– Запомни този сандък. Ако в сърцето си имаш съкровище, използвай го сега. В противен случай то ще се изгуби