Веднъж се случило така, че трима светци вървели през гората заедно. През целия си живот те самоотвержено се трудели.. Единият бил предан, обичал хората и се молил за тях. Вторият търсел знания, придобивал мъдрост и развивал интелекта си. А третия действал, служел на другите и изпълнявал дълга си към всеки човек. Въпреки, че били толкова самоотвержни, те не били доволни от резултатите си не могли да достигнат до Бога.

Но в този ден се случило чудо!Изведнъж заваляло. Те се затичали към един малък параклис, вътре били притиснати един към друг. Когато се докоснали, усетили, че вече не са трима.

Изтръпнали от изненада. Гледали се неразбиращо един друг. Усещали нечие присъствие.

Видели божествена светлина, паднали на колене и зашептели:

– Господи, защо чак сега дойде? Цял живот се трудихме усилено, но ти не ни удостои с честа да Те видим. Защо това се случи точно днес?

Бог им казал:

– Защото днес сте заедно. Докосвайки се един друг, станахте едно цяло и за това можахте да ме видите. Аз винаги съм бил със всеки от вас, но не можех да ви се покажа, защото бяхте само отделни фрагменти.

В израза „кутията на Пандора“, думата „кутия“ се е появила от неправилен превод на гръцката дума πίθος.
В действителност, древните гърци са наричали pithoi голям глинен съд, закопан в земята, в който са съхранявали зърно, вино, масло или са погребвали хора, така че кутията на Пандора е по-подходящо да се нарече чашата на Пандора.
Именно в pithoi е живял Диоген. Древните гърци не са могли да правят бъчви.

В началото „шофьори“ са наричали хора, които са хвърляли въглища и дърва в машиното отделение.
Буквално от френски chauffeur, означава „огняр“.
Тъй като първите автомобили са се движели с парен двигател, водачите е трябвало да ги загряват, както пещта в парен локомотив.
От там започнали да ги наричат и шофьори.

На връщане минавайки през града, войници хванаха няколко хора и ги отведоха. По-късно ги подложиха на подробен разпит. Най-напред доведоха един добре охранен човек. Той беше набит, с бузи, висящи като на хамстер. Човекът изохка, когато един от войниците го издърпа напред, за да го претърси.
Генералът смръщил вежди, строго се обърна към арестувания:
– Защо няма в града деца?
– Господине, всички измряха, – изстена запитаният, – Епидемии и глад….
– О, я стига! Чак толкова лошо не е било! – обърна се генералът към него. – Като те гледам, ти все още си имаш голям корем. Защо всички деца са мъртви?
След като не отговори близкостоящият войник го удари през лицето…….
– Ти си бил отговорник по социалните грижи…
Отговорникът сведе глава.
– Ние, в подобни ситуации, даваме първо на децата да ядат. Те са бъдещето. Който пренебрегва децата, не заслужава да има бъдеще.
Отговорникът по социалните въпроси запелтечи:
– Не ме разбирайте погрешно. Ние се погрижихме за децата. Разбира се, че го направихме. Родителите получиха за всяко дете по една специална дажба.
– А тези специални дажби стигнаха ли до целта си? Или родителите са изяли това, което се е полагало на децата им? Отговори!
– Господине, аз …… аз не знам.
– Ти не знаеш? Ние намерихме цяла купчина от оглозгани детски кости в кухнята. Можеш ли да ми кажеш откъде са тези кокали?
Отговорникът наведе още повече глава.
– Кажи, да не би вие да сте изяли собствените си деца?
– Вие не знаете какво значи глад, – промърмори мъжът. – Когато червата ти започнат да къркорят, етиката и красотата стават лукс.
– Етика и красота? Та вие сте по-лоши и от животните, – разкрещя се генералът. – Махнете го от очите ми, преди да съм го разкъсал.

Преданото животно всеки ден се появява на богослуженията, където са опели стопанката му.
В италианската провинция Бриндзи 12-годишната овчарка Томи всеки ден идва в местната църква. В нея са опели стопанката му.
Когато жената била жива, Томи я съпровождал до църквата, а след това покорно чакал края на службата.
За първи път влязъл в зданието, когато погребвали стопанката му. Тогава Томи седял до ковчега и никой не вдигнал ръка да го прогони.
От тогава кучето присъствало на всички богослужения, кръщения и погребения.
Освен Томи погребаната жена имала още няколко кучета. Всички те били взети от местните жители. Всеки би взел и Томи, но той никога не се отдалечавал от църквата.
Хората хранят и уважават овчарката. Обикновено кучето си играе с децата, но щом чуе камбаната бърза към църквата.