В Германия ветеринари са се притекат на помощ на костенурка, която останала без една от предните си лапи. Животното е получило от медиците протеза, направена от колело на транспортно средство, което било детайл от конструктор „Lego“.
Във ветеринарния център животното било донесено в плачевно състояние. Част от предната лапа на костенурката отсъствала. Виждала се костта, а в гниещите тъкани имало ларви.
Веднага било решено лапата да се ампутира, за да се спаси животът на костенурката. По време на лечението й давали антибиотици и обезболяващи медикаменти.  В крайна сметка, костенурката се справила добре с положението и ветеринарите започнали да разглеждат въпросът за протеза.
Животното е изпратено в приют за бездомни животни. Предполага се, че „колелото“ й ще бъде сменяно един път в годината.
Немската костенурка без предна лапа не е единственият представител на тази биологична единица, която има подобна протеза. През 2011 г. на костенурка наречена Gamera  са поставили протеза-колело.

Във Финландия шофьор от Швеция получил глоба от 94 000 евро за превишена скорост. Шведският бизнесмен Андрес Уиклоф пътувал 77 км/ч , вместо с разрешените във Финландия 50 км/ч.
В скандинавските страни глобяват автомобилистите за превишена скорост в зависимост от финансовото им състояние.
–  Бих предпочел да дам парите на възрастни хора, деца или за благотворителност. Не отричам вината си, но смятат, че този  размера на глобата е несправедлив. В Швеция, аз би трябвало да плати само 420 евро. Трябва да има фиксиран максимален размер на санкцията, – заявил потърпевшият.
Уиклоф е натрупал състоянието си като собственик на холдинг в Швеция. Той е един от най-влиятелните и богати хора на Аландските острови, шведско езичен район във Финландия.
През 2010 г. швейцарските съдии глобили богат автомобилист с 210 хиляди евро, защото той е карал своето Ferrari в населено място със скорост 110 км/ч.

Навярно сте изпадали в такова състояние, когато замираш от неясни предчувствия и започваш да се усмихваш без причина.

Изглежда природата преживява сега всичко това. Земята е още студена, калта се задушава под краката ви, но наоколо е весело, ласкаво и приветливо.

Въздухът е кристално прозрачен. Слънцето се усмихва сърдечно, като ли че славно си е пийнало, сладко е похапнало и е срещнало стар приятел. Дърветата са голи, но са живи и още дишат.

В природата, където и да погледнеш, ще забележиш тайнствена шетня, приготовления и всякаква патардия….Ясно е, идва пролетта.

Как бихте изобразили пролетта? Може би, като красиво момиче, което пръска по земята прекрасни и нежни цветя. .А в цветята са отразява радостта му.

Възможно е, за вас пролетта да бъде дама със скръстени отпред ръце. Стройна и слаба, с бледа руменина по бузите, но със нежен тен на кожата. Е, тя не разпръсква цветя, но ще й отстъпим място, нали е все пак дама.

Забележителен е начина, по който отпадъците, които отделя нашето тяло: изпражнения, урина, слюнка.. говорят толкова много за нашето състояние. Сигурно някой шегаджия би съчинил две-три остроумия, като се обляга на това парадоксално обстоятелатво.

Но един лекар знае, че ако иска добре да изпълнява професията си, не трябва да се гнуси от неприятни аромати, които отделят изпражнениата или към изпробването с език вкуса на урината дали е сладка или горчива.

Знам, че за много лекари това е противно и непоносими, но и месарите се изцапват с кръв, чак до очите си при изпълнение на задълженията си.

Ами рибарите как разнасят неприятна миризма, която с нищо не може да се отстрани? Нима гробарите не миришат на разложени трупове?

Ако първите правят това, за да нахранят хората, то вторите за да отдадат последна почит и уважение към умрелите.

Колко внимателни биха били тогава лекарите, които лекуват и облекчават болките на себеподобните си.

Брамс винаги охотно помагал на всеки, който се нуждаел от помощ и това го правел от чисто сърце. Много му станал симпатичен чешкия композитор Антонин Дворжак, с който се запознал веднъж в Прага. Обикнал го с цялото си сърце.
Брамс настоявал Дворжак да отиде във Виена и му обещавал, че ще му помогне да си намери работа.
Дворжак се съмнявал в успеха на това начинание и се отказал под предлог, че живота в Прага е по-евтин.
– Нека това да не ви притеснява, – настоявал Брамс. – Вие напълно можете да разчитате на мен. Работата е там, скъпи Антонин, че аз имам състояние, но нямам деца, а да ги правя на тези години е твърде късно….
– Нима искате да ме осиновите? – засмял се Дворжак.