Американската художничка сама се е учила да рисува. Тя е родена на 1 януари 1939 г. В Роестър. Известна е като „художничката, която рисува с пръсти“. Сега тя живее в скромния дом на баща си, построен от отпадъчна дървесина през 1949 г.
Таланта на Дайана се проявил още в раната й възраст. Независимо, че семейството й било бедно, майка й донасяла в къщи картон от работата си, на който детето рисувало.
На 16 години Дайана рисувала портрети по фотографии, които й били поръчани. Младата девойка много се трудила, икономисвала всяко пени, за да си купи маслени бои. Нейният талант към живописта с пръсти се развил по необходимост. Момичето не можело да си купи четки, за това използвало това, което имало в наличност….своите пръсти.
Таланта на Дайана не се ограничава само до рисуване на картини. Тя е надарена да създава парцалени кукли и скулптори. Нейните картини и кукли се намират в частни колекции по целия свят. Тя се старае да превърне всичко около нея в празник.

Много известна е защитата на адвоката Ф.Н.Плевако на собственичката на малка лавка. Тя била полуграмотна жена. Обвинили я, че е затворила лавката си 20 минути по-късно в навечерието на някакъв религиозен празник.
Заседанието по нейното дело било насрочено за 10 часа сутринта. Съдът влязъл със закъснение 10 минути. Всички били налице с изключение на защитника Плевако.
Председателят на съда наредил да потърсят Плевако. След 10 минути адвокатът, без да бърза, влязъл в залата, седнал на мястото на защитника и си отворил папката. Председателят на съда му направил забележка за закъснението.
Тогава Плевако извадил часовника си, погледнал го и казал:
– Но сега е единадесет часа и пет минути.
Председателят посочвайки часовника на стената казал:
– Не, 11 часа и 20 минути е.
Плевако попитал председателя:
– А вашият часовник колко показва?
Председателят погледнал часовника си и казал:
– Според моя е 11 часа и 15 минути.
Тогава Плевако се обърнал към прокурора и го попитал:
– А колко показва вашият часовник, господин прокурор?
Прокурорът явно искал да предизвика проблеми на защитника, затова с ехидна усмивка отговорил:
– Моят часовник показва 11 часа и 25 минути.
Той не знаел какъв капан му е заложил Плевако и как това негово изказване ще помогне много на защитата.
Съдебното разследване завършило много бързо. Свидетелите потвърдили, че обвиняемата е затворила лавката си 20 минути по-късно. Прокурорът поискал подсъдимата да бъде призната за виновна.
Думата била дадена на Плевако за защита. Речта му продължила само две минути. Той казал:
– Подсъдимата наистина е закъсняла с 20 минути. Но, господа съдебни заседатели, тя е стара жена, необразована и зле се справя с часовника. Ние с вас сме грамотни и интелигентни, а как стоят нещата с нашите часовниците? Когато часовникът на стената показва 11 часа и 20 минути, часовника на председателят показва 11 часа и 15 минути, а на прокурора – 11 часа и 25 минути. Навярно най-точен е часовникът на господин прокурора. Това означава, че часовникът ми е изостанал с 20 минути и аз  съм закъснял с 20 минути. Винаги съм смятал, че часовникът ми е точен.
Така че, как можем да искаме от една полуграмотна търговка да има точен часовник и отлично да го познава, когато ние не  можем да бъдем прицизни в отчитане на времето?
Съдебните заседатели се съвещавали една минута и оправдали подсъдимата.

В австрийския Грац има нова атракция – Рождествена  сцена направена от лед.

Височината на пещерата е пет метра. В нея има от всички традиционни символи, свързани с историята на Рождество.

В Грац е станало традиция претворяването на огромната пещера от лед преди самия празник. В началото на 1996 г. преди зимните празници в града се появява ледена композиция.  Сега тя  се е превърнала в популярна туристическа атракция.

В столицата идват всяка година около 700 хиляди души, за да видите фигурите на Дева Мария, бебето Исус, Йосиф и  влъхвите, направени от лед в човешки ръст.

Когато говорим за Римската империя, не можем да не споменем и за най-известния и популярен празник Сатурналии. Той се чества още векове преди новата ера. В продължение на пет дни от 17 декември до зимното слънцестояние, древната българска Нова година, празникът се отбелязва с много смях, веселие,  и различни забавления.

Посветен е на бога на посевите и земеделието Сатурн, който се отъждествява с бог Кронос. Празникът издига в култ свободата. Римляните вярвали, че отминалата легендарна Сатурнова епоха е била време на равенство и братство между хората, познати още като златен век.

В продължение на пет дена в градовете и селата се разменяли подаръци и робите получавали права и свобода, непознати за тях.

Празникът Сатурналии трябва да свържем с културата „Самара“, чийто носители са древните българи.

В Северна Америка индианците, които живеели по тихоокеанското крайбрежие имали специален празник. Той се устройвал от вожда на племето, който поканвал за гости роднините си и хора от други племена.
По време на празника освен музика и танци се практикувало даряване на гостите с част от имуществото на домакините.
Именно така се определяло мястото на всяко семейство, не според това колко е натрупало, а колко е подарило на другите. Тези, които повече давали били по-уважавани.
Празникът бил забранен от властите в края на 19 век като разточителен и непродуктивен обичай, противоречащ на цивилизования свят.