Кое е най-важното?
Не гонете нетрайните неща като имущество, звания ….. Те „облагодетелстват“ с неприятности и изнервят за десетилетия, а могат да бъдат отнети само за една нощ.
Не се страхувайте от бедите и не се тормозете за щастието, което сте си представяли, а не сте достигнали. Все едно горчивото не трае век и сладкото не винаги е пълно.
Достатъчно е, ако не замръзвате и глада, и жаждата не разкъсват червата ви от болка …….
Ако не прехвърлите върха, ходейки с два крака, сгъвайки ръце, виждайки с очите и чувайки с ушите, на кого ще завидите? Завистта към другите ни изяжда самите нас.
Избършете очите си, умийте сърцето си и преди всичко оценете тези, които ви обичат и ви уважават.
Не ги обиждайте и не ги мъмрете. С никой от тях не се карайте. В края на краищата, може би, това е последната ви постъпка спрямо тях и такива ще останете в паметта им.

В гората на Сенеския район са цъфнали кокичета. За това е разказала местната жителка Елена Белская, която работи като пощальон на пощенска станция „Богданово“.
Елена е станала случаен свидетел на почти пред новогодишното чудо. Тя е отивала за дърва в гората, когато е забелязала кокичетата.
На количката и се счупило колелото и тя се навела да го оправи. Тогава забелязала под храста цъфналите кокичета. Едва ли е щяла да ги забележи, ако не се е била навела, тъй като всичко било покрито със сняг и се белеело наоколо.
Днес цветята, както и преди радват очите. Порадвайте им се и вие. Вижте колко са красиви и свежи на снимката. Някои от тях тепърва ще отворят венчелишчетата си, въпреки всички закони на природата.

Веднъж Янг помолил учителя си:
– Обяснете ми каква е същността на човешкото търпение и  какво трябва да прави добродетелния мъж с това проявление на човешката природа?
След като изслушал въпроса му, учителят взел празна чаша и я сложил на коленете на ученика си. Дал му кана пълна с вода и му казал:
– Затвори очи и постепенно пълни чашата с вода.
След нагледния пример учителят продължил:
– Когато изпитваш търпението на друг човек, ти все едно със затворени очи пълниш чужда чаша поставена на коленете ти. За това ти не знаеш кога тя ще се препълни и рискуваш да се залееш.
Продължавайки бавно да пълни чашата, Янг попитал:
– Това означава, че добродетелният човек не трябва да пълни чуждата чаша на търпението?
– И не само това, – казал учителят, – това, че ти предпазваш своите колене от намокряне, не е кой знае какво.
– Тогава какво да правя?- отваряйки очи в недоумение попитал Янг.
Учителят взел от коленете му почти препълнената чаша и я излял обратно в каната, след което добавил:
– Добродетелният човек трябва да следи неговата чаша стояща на чуждите колене да не прелее.

Кой е казал, че училищната сграда трябва да бъде скучна и мрачна?
В град Карлсруе решили да оспорят това твърдение.
Така те построили  Cat Shaped School по проект на световно известния художник Томи Унгерера. Този дом създава весело настроение. Прилича на гигантска котка с големи очи – прозорци и уста – врата.
Задната част на училището е направена във вид на опашка. Тук има два изхода. Единият е традиционен, а другият под формата на пързалка, която доставя огромно удоволствие на учениците.
Класните стаи са добре осветени. Площадките за игра са разположени вътре в самото училище и са оформени много ярко и интересно.
Около сградата е осигурена достатъчно голяма площ за разходки и активни игри.

Тя седна на леглото. Отлично знаеше, че е направил всичко според силите си, но трябваше да му обясни. А за това трябваше да събере много смелост. Не беше сигурна дали ще успее, да признае, че е слаба жена, която зависи от него.
– Вината не е твоя…., – започна тя. Всяка дума изговаряше бавно и мъчително. – Моя е. Напълно отчаяна съм, защото не успявам да се справя.
– С кое да се справиш?
– Да живея с тази мисъл. Толкова ми е …. трудно. – Очите й се напълниха със сълзи. – Усещам, че не съм това, което искаш. Не мога…..
– Винаги си била това, съм искал.
– Не е вярно, не бях. Ти искаше и нея. А сега ….. през всичкото време, докато сме заедно, докато се любим, мисля за нея. По-точно виждам ви двамата заедно. С какво те е привлякла? С какво те е спечелила? Какво се е досетила, че ти харесва, а аз дори не съм забелязала …..
– Мила, защо говориш така?
– Не, изслушай ме. Опитай се да ме разбереш. За това съм толкова ревнива и уплашена…. Наблюдавам се …… Просто не мога. – Сълзите й се стичаха по бузите и тя гневно ги изтри. – Трудно ми е. Всичко това е ужасно. Отчаяна съм, не мога да се понасям.
Той се протегна и нежно докосна лицето й.
– Разбирам те. И аз съм отчаян. Никога не съм желал друга жена, колкото теб. Онова, което се случи, беше бягство …. Няма да се преструвам, че това не беше единствената причина, – той й се усмихна. – Не съм най-добрия пример за съпруг, но имам чувството, че винаги ме оставаш на последно място. В емоционално отношение ти напълно ме пренебрегваш, за да се занимаваш с нещо друго. Може би съм прекалено взискателен и ти отнемам прекалено много време, но не мога да живея така. Ако някой ме постави на първо място, усещам се невероятен. Но това не бе достатъчно. Исках теб. Нямаш представа колко много те обичам….
– Наистина ли?
– Разбира се, че те обичам. Навярно се питаш, как тогава е възможно да съм ти изневерил. Случи се, защото не можех да имам теб, както едно време. Това не е извинение …. съжалявам за начин, по който постъпих… Обичам те и се нуждая от теб. Ти просто се отдръпна от живота ми.  Държеше се чудесно след всичко, което се случи. Допусна ме обратно при себе си и продължи да бъдеш добра съпруга, за която всички ми завиждаха, но аз изгубих сърцето ти.
– Не не си ме загубил. Просто се бях свила. Само така можех да се преборя с болката, като се преструвам на недосегаема пред всички. „Да той е имал флирт, но аз не съм от тези, които не могат да преживеят изневярата“.
– Признавам, че се справи много добре. Бях започнал да мисля: „След като тя се справя със всичко това, на нея не й пука за мен“.
Тя седеше без да откъсва очи от него.
– Аз съм кривнал, а ти си се отказала от куп други неща, – неспокойно продължаваше да разсъждава на глас. – Но сега поне знам какво да направя. Знам колко е било трудно всичко това за теб, но разбирам, че още ме обичаш.
Протегна ръце, обви нежно тялото й, а тя потъна занемяла в прегръдката му….. За първи път тя остави огорчението и гнева. Почувства се обичана и спокойна, а той й се усмихваше щастливо……