Веднъж петелът се качил на стобора и започнал силно да кукурига. Чул го гърмът и му казал:

– Всички чуват силния ти глас, но моя се чува надалече.

Петелът се настървил:

– Нима ти се опитваш да се сравняваш с мен?

– Разбира се, – отговорил гърмът. – И имам право за това.

Дълго спорили двамата. Накраят гърмът предложил:

– Всеки от нас ще извика на жена си отдалече  да приготви богата гощавка, а на другия ден ще отидем да видим, дали са чули. Само че ти ще слезеш от стобора и ще отидеш до онова дърво край гората и от там ще извикаш, защото от тук кокошките винаги те чуват.

– Нека бъде както си рекъл, – казал петелът.

Двамата отлетели към гората. Черната кокошчица тръгнала след тях, като се криела във високите треви.

„Толкова е невниматлен моя петльо! – мислила си тя. – Трябва да ги проследя, ами ако на петльо му се случи някоя беда…..!“

Тя така добре се скрила, че не я видели от дървото петльо и гърмът. Седи тя между високите треви, трепери, но очи от мъжа си не сваля.

Гърмът загърмял, затрещял, така че цялото небе се разтресло. Хората и зверовете онемли от страх.

– Чуваш ли ме, жено? Искам да приготвиш богата трапеза, че да нагостя моя храбър съперник.

„Ох, колко силно трещи, – мислила си кокошчицата, – но гласът на моя мъж е по-добър….“

Петелът също извикал, колкото се може по-силно, изпънал криле и се разпляскал. Черната кокошчица веднага се прибрала и веднага казала на останалите кокошки бързо да приготвят празнична трапеза.

Дошъл гърмът на гости на петела и се удивил:

– Каква добра стопанка имаш.

– Когато чух мъжа си да вика от края на гората, веднага се хванах да приготвям трапезата, – казала хитрата кокошчица.

А петелът се надувал, перил се и вярвал, че толкова силно е кукуригал, та чак от края на гората са го чули.

След това гърмът повел петела при своята жена.

– Чух, че ми каза да приготвя богата трапеза, – започнала да обеснява жената на обидения гръм, – но защо трябва да те слушам? Ако искаш такава, направи си я сам.

Засрамил се гърмът и повече не настоял, че той има по-силен глас. Разбрал, че не е важно какъв глас имаш, а каква е жена ти!

Един орел кацнал на едно дърво. Почивал си на него и нищо не правел. Видяло го едно зайче и го попитало:

– Мога ли да седя като теб и нищо да не правя?

– Разбира се, защо не! – отговорил орела.

Зайчето седнало под дървото да си почива.

Изведнъж се появила лисицата. Тя грабнала зайчето и го изяла.

Поука: За да седиш и нищо да не правиш, трябва да застанеш по на високо.

Един евреин дошъл при Дов Бер и му се оплакал, че го притесняват нечисти мисли и лоши фантазии, а това му пречи да мисли за добрите и свети неща.
Дов му казал:
– Трябва да отидеш при равин Зеев.
Щом трябва, така и ще направи.
Равинът Зеев държал една страноприемница недалече от града, в едно село. Когато евреинът се добрал до там било вече нощ. Като гост той почукал, но никой не му отворил. Така той останал под едно дърво цяла нощ.
На сутринта страноприемницата отворила врати. Евреинът влязал и следвайки съвета на проповедника поискал да остане няколко дни.
През всичкото това време равинът Зеев нищо не му казвал, нито го питал нещо. Нито мъдри съвети, нито сурови наставления. Евреинът през цялото време си мислил: „Защо ме изпрати тук?“
И тъй като не се надявал да получи отговор, той решил да се прибере в къщи. Стоейки на прага на вратата, той казал на равина:
– Проповедникът ме изпрати при вас, но и аз не знам защо.
Равинът Зеев казал:
– Ще ти кажа защо. За да разбереш, че когато човек е стопанин на своя дом, то неканени гости при него не идват.

Това направо си е било класически киберпънк.  Бъдещето е пред нас. Край град Вернон Британска Колумбия е станал инцидент.

Местните жители видели как прелетял странен механизъм с парашут. Той направил аварийно кацане в едно дърво близо до училището.

Оказало се, че това била експериментална летяща машина, от която до сега съществуват само пет екземпляра.

Устройството е комлектовано с автомобилен двигател и може да се движи по пътищата. За да излети или кацне му е необходима писта дълга 100 метра. Развива скорост 160 км/ч по шосе, а във въздуха 65 км/ч.

За сега конструкторите са получили лиценз за полет и изпитват апарата преди продажбата.

Един ловец се заблудил в гората. Три дена той не срещнал никого. Нямало кой да го упъти на къде да върви. Изпаднал в отчание. Три дена нищо не бил ял. Постояно изпитвал страх от дивите животни. Не можел да спи. Качил се на едно дърво, защото се страхувал някой да не го нападне. В гората имало лъвове, змии и всякакви диви животни.

На четвъртия ден сутринта той видял да седи под дървото един човек. Много се зарадвал. Скочил от дървото, прегърнал човека и завикал:

– Каква радост!

Човекът също го прегърнал. Двамата били много радостни и щастливи. След това се попитали един друг:

– Защо си толкова радостен и щастлив?

Първият казал:

– Аз се заблудих и се надявах да срещна някого.

– Аз също се заблудих и се надявах да срещна някого. Но ако и двамата сме се заблудили, радоста ни е напразна. Стана така, че се заблудихме взаимно.