Живял някога султан, когото хората почитали като най-мъдрият владетел. Веднъж синът му го попитал:
– От къде си почерпил великта си мъдрост? В кои книги я намери? Какви учители те насочиха към нея? Искам да стана твой истински наследник, не само по сан, но и по мъдрост.
– Сине мой, – казал султан, – аз съм чел същите книги, които ти сега четеш. Моите учители, днес обучават теб. Но това, което наричат мъдрост, аз получих от мравката, пеперудата и змията.
– Как стана това? Разкази ми, татко!
– Готвех се за поход срещу бунтовниците. Мислите ми бяха мрачни, а очите ми бяха забодени в земята. Не можех да избера война или мир. Войната изглеждаше необходима, но последствията от нея ме ужасяваха. И тогава видях една малка мравка, която се опитваше да влачи товар многократно превишаващ теглото ѝ. Тя не можеше да го придвижи, но не можеше и да се откъсне от него. Това продължи дълго време. Тогава си помислих: „Защо да занимавам себе си и народ си с тежки походи?“ И нямаше война.
Другия път, бях в съда. Съдиите бяха взели решение, но чакаха моята дума. Мислех да кажа, че не винаги съм съгласен със законите, но в този момент е правилно и справедливо. Изведнъж пеперуда трепна с криле, близо до прозореца и привлече вниманието ми. И аз не казах това, което мислех, а само промълвих: „Аз съм гост тук. Решавайте сами според закона“. И съдът реши съгласно закона, а не според моето желание. И тяхната присъда беше милостива.
Третия път убиец искаше да ми отнеме живота. Той ме чакаше в храстите на дворцовата градина, където аз всеки ден се разхождах. Изведнъж черна змия пропълзя в краката ми. Аз от страх извиках и стражите веднага дойдоха. Те тръгнаха да търсят змията, а намериха убиеца.
Истинската мъдрост, сине, не е в книгите. Истинската мъдрост търси помощ от Небето. Тази помоща е винаги близо до нас, тя трепти в небето, плъзга се по тревата … Нека само очите, ушите и сърцето ни да бъдат отворени за нея.

В Израел е доставена поредната пардида ранени сирийци. Всички те са пострадали в гражданската война в своята страна.
Четирима от ранените сирийци били приети в болницата „Пория“ в Тиберия, двама в болницата на западна Галилея в Нахария.
От шестимата, двама са в критично състояние, един е в средно тежко положение, а трима са ранени леко.
През трите години на гражданска война в Сирия болница “ Пория “ в Тиберия е приела 67 ранени, болница в Нахария – 250.
На снимката по-горе е показана болницата „Пория“.

Свещеник Ефстафий още преди войната бил арестуван.
Извикали го, като му казали да си вземе нещата и го повели по един дълъг коридор..
Той бил уверен, че го водят на разстрел. Изпитал … удивителна радост и ликувал, на него му предстояла среща с Христос.
Той вървял съвсем уверено и изобщо не се страхувал от нищо.
След това се оказало, че няма да го разстрелят. Когато разбрал това, станало му мъчно, но той знаел, че рано или късно ще срещне Спасителят лице в лице.
Преследваните и мъчениците в Господното име изминават пътя към смъртта с вяра в Неговото възкресение, която ги крепи до края.

Първоначално тя е създадена през 1701 г. за първия крал на Прусия, но скоро преминала в Русия като подарък за Петър Велики. Отново е преместена в Зимния дворец при Елисавета.
Площта на стаята, включително и стените е 55 кв.метра. За направата й са отишли 10 години и 6 тона кехлибар.
По време на Втората световна война са се опитали още веднъж да преместят стаята, за да я запазят, но кехлибара с времето бил станал много чуплив и това не станало.
За това просто я облицовали с обикновенни тапети. Но германците я намерили и когато я разпознали, я изпратили в Кенигсбергския замък, който бил разрушен по време на войната.
Никой не знае дали кехлибарената стая е оцеляла след бомбардировките.

Френската железопътна компания „SNCF“ ще бъде принудена да плати компенсация за това, че по време на Втората световна война, нейните композиции са били използвани за транспортиране, до лагерите на смъртта, на около 76 000 евреи.
По-рано ръководството на компанията е отказвало да плати обезщетение за жертвите на Холокоста, но перспективата за провеждане на успешен бизнес в Северна Америка е принудила представители на „Société Nationale де Chemins де Fer Français“ да седнат на масата за преговори с Държавния департамент на САЩ, който защитава правата на евреите.
От 76 000 евреи, които са били изпратени в концентрационни лагери с влакове на „SNCF“, преживели войната, само около три хиляди души.
През 2011 г., компанията се е извинила за участието в престъпленията на нацистите, но американците смятат, че това извинение трябва да бъде подкрепено от парични обезщетения.