Човек винаги иска да заработи нещо за сметка на друг, колкото може повече, използвайки ситуацията, обстоятелствата, случая, необходимостта. Хитростта и лъжата са в един отбор и печели този, който успее да всее по-голяма заблуда в околните.
Ето какво имам в предвид. Имаме кутия с шоколадови бонбони. Изглежда внушително и съблазнително. На обратната страна с малък шрифт, залутан между многословната информация за състава и продуктите вложени в бонбоните, неразбрано е обозначено теглото на опаковката.
Отварям кутията и какво виждам? Тридесет бонбона и още 10 свободни места за тях, които са заглушени с красиви орнаменти. Място за бонбони има, но тях ги няма там.
Във фабриката са решили, че така може би е по-добре. Странно нали? Днес производителите икономисват не само количеството в предлаганата стока, но и продуктите, които влагат в тях. Какво ли не се прави, за да се издържи на конкуренцията!
Въпросът е: Така ли трябва да бъде? Ако това е допуснато да се случва, нима ще си затваряме очите и ще мълчим? Можем ли да живеем без да се лъжем един друг? Нима правилото „изгодата за един е в ущърб на друг“ ще продължава вечно?

Всеки от нас е посещавал поне един път градската библиотека. Съвременните библиотеки са снабдени с компютри и техника за съхраняване на книгите. Картонените каталози, макар и стари все още се налагат над информацията заложена в компютрите за наличните книги в библиотеката.
Четем и теглим книги от Интернет библиотеките на собствените си компютри. Днес има още една придобивка в Интернет пространството. Открита е Световна цифрова библиотека.
За да се реализира проекта са дигитализирали множество редки книги, ръкописи, картини, музикални партитури, записи, филми, снимки, чертежи, за което е било необходимо срок от четири години. На помощ са се притекли представители на ЮНЕСКО, сътрудници от библиотеката на конгреса в САЩ, а също и редица  частни финансови фондове. Над съдържанието на веб-сайта на библиотеката са се трудили сътрудници от библиотеки и културни учреждения на различни страни като: Русия, Бразилия, Великобритания, Китай, Египет, Франция, Япония, Саудитска Арабия и САЩ.
Автора на идеята за създаване на Световна цифрова библиотека е Джеймс Билинктон, ръководител на библиотеката на конгреса в САЩ.
Сайта е достъпен на седем езика: арабски, китайски, английски, френски, португалски, испански и руски. Материалите в библиотеката са на много повече езици, говорими днес и преди.
Световната цифрова библиотека спомага за намирането и изучаването на материали необходими на всеки желаещ готов да се потопи в съкровищницата на световното културно наследство. Документите са разпределени по хронологичен и географски признак. Освен това търсените материали могат да се намерят по тема  и по типа на търсения обект.
Целта на проекта е да се създават международни и между-културни връзки всред педагози, учени….и всички заинтересовани от това лица.
Адреса на Световната цифрова библиотека е: www.wdl.org.
В края на 2008 г. заработи подобен проект. Бе открита Европейска библиотека (Europeana.eu). В проекта са участвали всички страни от ЕС. Съдържанието на библиотеката включва 2 милиона източници на 23 езика и обхваща две хилядната европейска история. Заинтересования европеец може да избира между епоса на Омир и френските рецепти с шунка.
Библиотеката не преследва никакви комерсиални цели. Планира се през 2010 г. колекцията на библиотеката да стигне до 10 милиона източници, което е само 1% от Европейското културно наследство.
Библиотеките са центрове, към които се стремят жадни за знания хора. Въпроса днес е: Искаме ли наистина да четем?

Скоро бях болна. Болестта толкова силно ме бе смачкала, че не бях в състояние да върша нищо, а тялото ми се гърчеше от непрестанната болка, Лечението вършеше своето и имаше резултати, но за това беше нужно време.
Като безкрайна река течаха минути, часове, дни, седмици, но монотонността на ежедневието бавно ме убиваше. Болката бе непоносима и единственото, което можеше да ме отвлече от физическото ми страдание беше четенето на книги,
Мислех си, коя е причината толкова много да обичам книгите? Нали те ни извеждат от реалността и ни потапят в някакъв измислен свят. Но именно тук ни е хубаво, защото по-добре разбираме хората, техните проблеми и желанието да общуваме с тях се засилва.
Книгите са станали наши приятели, защото излъчват мир, любов и доброта, Тук никой не те обижда, не те наранява. Днес, като никой друг път книгите са станали необходимост за нас. На кого те са нужни? На децата ни, на всеки, който търси истината и отговора на вечните въпроси.
Книгата те кара да размишляваш, съпоставяш, съизмерваш. От средата на многомилионния боклук изпълващ развлекателни и интелектуални издания, трябва да отделиш късчета, които да станат твоя духовна храна. Книгата като перлена огърлица украсява живота ти, тя е твоя мъдър съветник, добър събеседник и утешител на измъчената ти душа.
Книгите пронизани от любов към хората и техния Творец, за много ще станат опора в трудния път на живота. Те са пристанище на мир и доброта за всеки от нас.

Децата са обикновено агресивни и не вслушващи се в никакви съвети или прекалено изпълнителни и пасивни. От къде идва всичко това?
Ако детето прекарва повече време сред природата и му позволяваме самостоятелно да опознава света, то ще се развие нормално. Желанието да твори, да проявява инициатива и  мисълта, че трябва да съобразява собствените си желания с околните му помагат да се изгражда като личност.
Забелязваме как паметта, която не играе роля при играта на пясъка, при пързалката или люлката, остава да доминира при развитието на душата. Ако тя оседлае чувствата и здраво държи юздите им, познаването на околния свят, търсенето, експериментирането и самото творчество заглъхват.
Децата, чиито родители прекалено много ги контролират, като ги задължават да учат множество текстове и стихове наизуст, да ходят на уроци по езици, да се учат  майсторски да свирят на даден инструмент, да посещават различни уроци по танци, изостават в развитието на своята самостоятелност.
В последните години малчуганите прекарват десетки часове пред телевизора или телевизионната игра, стават пленници на компютъра. Тези съвременни вундеркинди имат свръх памет, която избягва всякакво развитие на инициатива и самостоятелност
Едно дете не се нуждае от програма, която да му казва какво да прави или какво да не прави. То се нуждае от осмисляне на това, което прави, защото в противен случай самото действие ще се превърне в ненужно бреме за него.
Подрастващият влиза в ролята на всезнаещ, само и само да бъде похвален, да се задоволи неговото щестлавие. Ако в цирка е „червенокос“,  в компанията чудак, то в обществото е компетентен по всички въпроси. Когато човек се развива нормално, тези проблеми отсъстват. Колко енергопотенциал изгаря напразно?
Подтискайки самонициативата и самостоятелността на децата си ги превръщаме в реалисти, педанти, играчи, но играчи без риск и без истински победител.

За Scirocco се разказват легенди. Неговото начало е поставено през 1977 г. Няколко пъти неговото производство се е прекратявало, но с нова сила се налага на пазара днес. Сегашното поколение автомобили е едва трето подред за изминалите 35 години.
Новия Volkswagen прилича на митично животно, чийто аналог няма да откриеш в дебрите на още не изучената фауна. Земния Scirocco явно не е за отхвърляне.Визуалния център на тежестта му е разположен някъде доста ниско. Бизнеса си знае работата. Щом е създал такава кола, то пред нея е поставена определена цел. Дизайнерите на Volkswagen още от самото начало подчертават, че Scirocco е спортна кола приспособена за градски условия.
Като цяло колата изглежда доста ограничена. Всички детайли се допълват взаимно. Те са като части от пъзел, които сами по себе си могат да не са нищо особено, но заедно създават една абсолютно уникална картина.
„Лицето“ на Volkswagen e много сериозно. За това е виновно „тенекиеното“ покривало на колата. Линията образувала се над фаровете прилича на намръщени вежди. Оригинално изглеждат мигачите и фаровете за мъгла.
Спортните амбиции на Scirocco особено ясно се подчертават от нейния профил, напомнящ хищник готвещ се за скок. Огромните 17- инчови колелета са несъразмерни със скромните размери на автомобила.
Емблемата е разположена не на радиатора, а на капака на колата, което може да покаже уникалността на модела.
Колата е тествана върху нестандартно замръзнало езеро и пробег от 300 км по замръзналите пътища на Севера.
Колата е много хубава от вътре въпреки, че не се забелязва нещо особено в сравнение със стила на останалите модели Volkswagen. Седалките са отлични, но максималното им ниско положение е недостатъчно.
За тези, които обичат да натъпкват 6-7 човека в колата си, Scirocco няма да се окаже добра придобивка. Задната седалка е разделена на две така, че в колата се побират само четирима .
За практичните автомобилисти е интересно да знаят, че ако се махне гърба на задната седалка, обема на багажа в автомобила се увеличава от 292 до 755 литра. Може би практичността е последното, което биха оценили потенциалните купувачи, но дали е удобна и приложима във вашия живот, решете сами. И ако това е така станете неин собственик.