Знаете ли, че в бивша Източна Германия съществували две „Берлински стени“? Освен това първа, „Малката берлинска стена“  се намирала в малкото селце Медларойт, имащо 50 жители. Тя е възникнала още през 1952 година.
Интересното е, че самото село е разделено още през 16 век между Бавария и Тюрингия, но границата тогава била условна – по течението на реката.
През 1952 година тук е прекарана първата преграда, през 1958 г. се появил и бодлив тел за граница, а едва през 1966 г. била построена съвременната бетонна стена, която сега е запазена като музеен експонат. Тя била дълга 700 метра и висока 3,40 метра.
Това малко селце Медларойт. американците наричат „Малкия Берлин“. То станало символ на немското разделение.
След Втората световна война била оформена демаркационната линия между Медларойт в съветската и „Изток – Запад“ Медларойт в американската зона  на окупация. След създаването на двете Германии, тази част от селцето, която била в Тюрингия, от разделението през 16 век, останала в ГДР, а Баварската половина в ФРГ.
Тридесет и седем години никой не можел да пресече тази граница. В Западен Медларойт имало голям брой посетители, а Източния се охранявал строго и се смятал за един от най-чувствителните райони на границата на ГДР. Било забранено на хората дори да се поздравяват от двете страни на границата.
На 9 декември 1988 г, бил установен контролно пропусквателен пункт за пешеходци. Разрушаването на стената станало на 17 юни 1990 г. Днес останките от нея са само тъжен спомен от историята на близкото минало.

Руския щурман Валентин Акуратов в една от своите книги разказва за приключенията си в Африка. Ето една от интересните му истории, в която разказва как пилотите победили крокодилите.
Веднъж, когато летял с екипажа си над Африка Акуратов видял живописна река. Успял да уговори пилота да слязат долу и да я разгледат. Речено – сторено. Тяхната „Каталина“ се приводнила, а екипажа имал възможност да разгледа джунглата по отблизо.
Дошло време за излитане, но пилотите с ужас установили, че в самолета им са се настанили неканени гости – крокодили и хипопотами. При такова „нападение“ трудно биха излетели. Опитали да изплашат животните, стреляли в тях, но резултат нямало. Въпреки всичко екипажа намерил решение на проблема.
Пилотите излели на повърхността малко авиационен бензин, който бързо се разпрострял на  значително разстояние. Когато сместа от бензин и вода стигнала до ноздрите на крокодилите и хипопотамите, те в паника се разбягали. Сега вече спокойно могли да излетят.

Защо човек хърка? По време на бодърстване мускулите в областта на гърлото поддържат дихателния път отворен. При спящия човек тези мускули се отпускат и меките тъкани могат да възпрепятстват проникването на въздуха от носа в белите дробове. По този начин устата автоматично се отваря, вдишването става по-дълбоко и по-енергично и това предизвиква вибрирането на мекото небце. Тези предателски вибриращи звукове се появяват, когато спите.
Това лекува ли се? Как може да се освободим от него? Ето  какво интересно упражнение научих спомагащо за преодоляване на тези неприятни звуци по време на сън.
Дишайте през носа, устата непременно трябва да бъде затворена. Напрегнете задната част на езика, след което придърпайте върха на езика към гърлото, все едно искате да го погълнете.
Не прекалявайте! Упражнението се прави три пъти на ден по 10 – 15 пъти. След време  вие ще се отървете от неприятното хъркане.
Опитайте!

Зеленият чай намери своите фенове с помощта на рекламата. Ако чуеш, че такава напитка съдържа склад от полезни вещества и е еликсир за здравето, не би ли се заинтересувал сериозно от нея? А какво казват специалистите на Изток, където този чай по традиция се отглежда?
Експертите от Центъра за ракови изследвания в Япония в продължение на десет години наблюдавали девет хиляди души. Тези, които пиели по 9 -10 чаши зелен чай на ден живеели средно 5 – 7 години повече от хора, които пиели по- малко от три чаши на ден. Освен това забелязали, че между любителите на тази напитка заболелите от рак били 25 – 30 % по-малко. В Япония се смята, че този чай е лек за рака.
Зеленият чай значително ускорява разграждането на холестерола в кръвта и мазнините. Редовната му употреба поддържа еластичността на кръвоносните съдове, предотвратява затлъстяването на черния дроб, спира общото стареене на организма, намалява теглото и кръвното налягане. Не напразно, сред развитите страни, Япония заема последно място по заболеваемост от хипертония.
Зеленият чай има висока физиологическа активност, помага при хепатит и ревматизъм, тонизира мускулите на сърцето. В неговия състав влизат йод, калий, мед, витамини С, В1, В2, РР, К, които укрепват кръвоносните съдове и имат силен антибактериален ефект.
При варенето на зелен чай остават много повече минерали, отколкото при черния, по-специално цинк, който е много полезен за бременни жени. Цинкът е един от най-важните елементи за развитието на плода.
Японците препоръчват зъбите да се измиват с утайката от зеления чай, тъй като тя съдържа флуор, който заедно с антибактериалните свойства на чая предотвратява разрушаването на зъбния емайл. Ако се изпият няколко чаши зелен чай след запой, махмурлук няма.
Въпреки това,  зелен чай има и своите отрицателни страни. Например, големият брой на пурините, които образуват в организма токсичен карбамид, предизвиква нарушаване на метаболитните процеси, урината трудно се отделя от организма. От солите на пурините се образуват кристали, които по-късно причиняват подагра. Тези, които страдат от хронични заболявания като артрит и други, по-добре е ако не употребяват чай или кафе.
В зеленият чай се съдържат кофеин, теобромин, теофилин, които могат да бъдат неблагоприятни за сърцето.
Злоупотребата със чай, включително и зеления, водят до безсъние, сутрешна слабост, повишена раздразнителност, преждевременна умора.
Ето как японците приготвят зеления чай. Слагат няколко щипки от него в чайник и го заливат с гореща, но не вряла вода, защото се губи вкуса му.. След това получената отвара се вари и се изсипва в чаши.
Внимание! Захарта и млякото са несъвместими с зеления чай. По-добре го пийте с мед. Отварата от зеления чай може да се вари два или три пъти.
Пийте зелен чай, но не прекалявайте!

Горещо е, а в такова време мухите старателно се стремят да влязат в домовете ни. Не зная с какво точно ги привлича отворения прозорец, но едно зная, че в който и дом да влязат, той става капан за тях.
Вероятно мислите ви веднага свързват намазаната, лепкава лента провесена от лампата или палката в ръката на човека с образа на умираща муха, но това не е всичко.
Първо в жилището на човека мухата има най-малко шансове да открие нещо за ядене.
Второ, идеалната температура за мухите е 15 градуса. При тези условия мухата може да живее шест месеца. Но температурата в нашите домове е 22 – 25 градуса, тук шансовете им да оживеят е  само половин месец.
Трето,  вероятно се досещате. Нашата нетърпимост спрямо „неканените гости“ ни въоръжава с най-изобретателните инструменти , за да се отървем от нахалните натрапници.
Да нашите домове са капан за мухите, но те като че ли не осъзнават това и продължават да нахлуват през отворения прозорец или врата. Търсят смъртта си на място,  което ги привлича като магнит. Понякога и ние хората привлечени от неустоимото, привлекателното…….попадаме в капаните на живота. Кой ни е виновен тогава?  Помислете преди да поемете нататък…., в края на крайщата нали не сте мухи.