Тя бе голямата негова страст. Вперил поглед в нея, очите му жадно поглъщаха съдържанието й. Леко изтеглената й шия и добре закръглено тяло го опияняваше, предвкусвайки предстоящото удоволствие.
Отвори капачката й и с наслада, бавно и спокойно, отпи леко пенливата течност. Любимата, неразделна негова спътница изпълваща същността му с алкохолна омая. Отхвърляйки всяко предупреждение особено, когато сядаше зад волана, й позволяваше да го следва навсякъде.
Щастливия случай не винаги бе с него. Спряха го полицаи. Достатъчно бе на служителите на реда да го погледнат, за да разберат, че „не е сам“. Въпреки това, проверката протече по стандартния начин. Когато установиха голямо  количество алкохол в кръвта, нямаше как да спори. Трябваше да ги последва в участъка.
Когато се готвеха да го отведат, наблизо се блъснаха две коли. Полицаите хукнаха към мястото на аварията. Усетил своя шанс, нашият приятел се метна бързо на колата и по най- бързия начин се отдалечи от мястото.
Пристигайки в дома си, бързо паркира колата в гаража и го заключи добре. На жена си нареди:
– Ако дойдат полицаи, кажи им, че съм болен и от къщи не съм излизал. Колата не съм ползвал  и цял ден съм бил тук.
След това вземайки една бутилка уиски се насочи към леглото. Полицаите не закъсняха и потропаха на вратата. Жената им отвори вратата и им каза това, което бе поръчал мъжа й.
Развеселени полицаите попитаха:
– Предполагам няма да имате нищо против, ако погледнем колата в гаража?
Когато жената отвори вратата на гаража, тя едва не припадна. Там стоеше полицейска кола, с включени светлини и работеща радиостанция…..

Два отделни екипа изследователи  от Япония и САЩ  са открили неизвестни клетки от човешката кожа, които могат да регенерират в клетки на други органи от човешкото тяло, включотелно и такива на нервната система и мускулите.
При изследванията са забелязали, че след присаждане на новите клетки на лабораторна мишка, те се превръщат в част от нервите, мускулите и черния дрoб. Подобно явление се наблюдава и при стволовите клетки.
Учените са нарекли новите многофункционални клетки – клетъчни музи. До сега се е смятало, че те съществуват само в костния мозък на човека.
За разлика от стволовите клетки, тези не са причинили появата на тумори при лабораторните изследвания на мишки. Освен това те нямат големи способности за разпространение, характерни за стволовите.
Учените смятат, че тези клетки са по-безопасни, тъй като са естествена част от организма на човека. По характеристики новите клетки напомнят определени стволови клетки, наречени IPS – клетки.
Потенциалното приемане и безопасността на тези клетки все още не е съвсем ясно. Хубавото за сега е, че не се превръщат в ракови.

През Втората световна война изследователят от „Истман Кодак“ Хари Кувър разработил прозрачно лепило. В основата му са група химикали наречени цианокрилати. С него се ремонтирали повредените мерници на оръжията.
Във Виетнам хирурзите започнали да използват спрейове с това лепило, за да затварят потенциални смъртоносни рани. Така те осигурявали достатъчно време да се закарат ранените до близката полева болница.
След успеха във Виетнам материала продължава да се използва в медицината. Днес той е намерил масово приложение като лепило „Superglu„.

Семейство Shmukler е произвеждало гвоздеи през целия си живот. Това се предавало от поколение на поколение. Всеки наследник бил толкова заангажиран с производството, че нямал нито ден почивка.
Веднъж бащата казал на сина си:
– Синко, 30 години вече работя в това предприятие и нито един ден не съм си почивал. Оставям те да управляваш фирмата един месец, докато ние с майка ти отидем на почивка.
– Татко, но аз не съм специалист в това производство, а само маркетолог. Аз съм рекламодател.
– Сине, ние имаме складове пълни с пирони. Поръководи, продай тези пирони, а аз ще се върна след месец и всичко ще бъде наред.
Останал синът. Бащата заминал. След две седмици бизнесменът получил телеграма: „Татко, бързо се връщай, пироните свършиха“.
Бащата се върнал веднага и още от вратата започнал да разпитва:
– Как така свършиха?
– Татко, аз пуснах реклама……
– Я, покажи!
Синът смутено подал макета на билборда. На него бил изобразен Исус Христос на кръста, а отдолу имало надпис: „Гвоздеите на Shmukler го държат вече 2000 години“.
Бащата разярен закрещял:
– Ти, може да си идеален маркетолог, но си голям идиот. Как можеш да сложиш Исус Христос на реклама? Бързо я сваляй!
Бащата дал съответните заповеди, увеличил производството и отишъл отново да почива. След една седмици отново получава телеграма: „Татко, бързо се връщай, пироните пак свършиха“.
Бащата светкавично се върнал в къщи. Намръщено погледнал сина си и едва сдържайки гнева си казвал:
– Какво, пак ли реклама…?
– Успокой се, никакъв Христос няма на нея. Направих така, както ти искаше.
Бащата погледнал недоверчиво рекламата.На нея бил изобразен празен кръст, Без Христос, а отдолу се мъдрел надпис: „Ако имахте пироните на Shmukler…..“

Японски специалисти от Токийския университет са разработили скенер, който копира книги със скорост 200 страници в минута. За да се получи сканираното изображение на листовете, не е необходимо книгата да се разтваря на всяка страница и след това да се поставя върху екрана на скенера. Достатъчно е съвсем малко усилие. Просто с палеца бързо да се прелистват страниците.
Системата се състои от камери с висока разделителна способност, снимащи със скорост 500 кадъра в секунда. Така се получават изображение от 1280 х 1024 пиксела. Освен това има лазер, който проектира хоризонталните линии на страницата. Това предимство на системата позволява по-късно да се възстанови формата на листовете и редовете, които при сканиране неизбежно се изкривяват.
За сега устройството заема доста място, но проектантите възнамеряват да създадат портативен скенер удобен за използване в комбинация със смартфон.