Какво, не знаете, че Чърчил е обичал да консумира определен вид вино? И то не какво да е, а известното шампанско на Pol Roger.
Именно на Чърчил принадлежат думите: „Аз не мога да живея без шампанско. След всяка победа го заслужавам, а след поражение ми е нужно“.
Това изказване не се отнася за всички видове шампанско. Чърчил бил поклонник само на една марка Pol Roger. Тази компания му доставяла шампанското в универсални съдове, специално произведени бутилки с обем една императорска пинта, равна на 0,57 литра. Това шампанско пристигало в Бътлър, точно в 11 часа, когато той се събуждал. Независимо от този факт той е казал: „В младостта си имах правило, да не пия алкохол до обяд. Сега, когато вече не съм млад, аз се придържам към правилото, да не пия спиртно питие до закуска.“.
По-късно в чест на Чърчил Pol Roger включила в списъка на своите вина специална марка Cuvee Sir Winston Churehil, за производството на която се използва грозде от лозята през най-добрите години. Най-известният критик на вина в света Роберт Паркър е оценил изключително високо вкусовите му качества.

Руски учени са достигнали до любопитни изводи, които могат да огорчат много жени. Изследователи от Новосибирския научен център по вирусология и биотехнологии твърдят, че голяма част от подмладяващата козметика, не само не успява да забави, а напротив, ускорява процеса на стареене на кожата.
Били са взети 500 проби от козметични кремове. Установили, че в болшинството от тях концентрацията на активни елементи превишава допустимите граници няколко пъти.
Учените достигнали до извода, че козметика съдържаща 11% мазнини, увеличава темповете на стареене на кожата. Болшинството от козметичните препарати съдържат около 40% от тези вещества.
Преди няколко години такива резултати са отчели и канадските учени. Освен това, членовете на Научния комитет при Съвета на Европа предупреждават жените, че използването на пилинг намалява защитеността на кожата от ултравиолетови лъчи.

Впечатляващи кадри от Гватемала. В самия център на столицата е станало голямо пропадане  на земни пластове.

Образувал се е отвор с дължина 30 м и дълбочина повече от 60 м. Дупката е погълнала нацяло триетажно здание и малък дом, който се намирал наблизо.
По думите на очевидци, загинал е само един човек. Жителите на града смятат, че за всичко е виновна дренажната система.

Копривата съдържа много витамини и полезни вещества.
Днес ви предлагам рецепта за лек диетичен сос от коприва, който идеално допълва менюто ни с витамини и минерали.
Той има нежен орехов вкус и може да се използва като гарнитура. Ако се намаже върху филия хляб се получава много вкусен сандвич.
Ето и продуктите , от които се нуждаем при неговото приготвяне: 0,5 кг млада коприва, 1 глава лук, 3 супени лъжици брашно, 50 гр олио, за предпочитане зехтин, 200 гр пилешки бульон, 2 супени лъжици сметана и сол на вкус.
Начина на приготвяне не изисква някакви специални умения.
Копривата се залива с хладка вода за половин час. След това се изплаква с течаща вода и се прецежда през гевгир. Оставяме листата, а твърдите стъбла и корени отстраняваме. Варим копривата 4 – 5 минути в подсолена вода. Прецеждаме я отново през гевгир и я нарязваме на ситно.
В тиган на средно силен огън препичаме брашното, докато добие кремав цвят. Прибавяме олио и ситно нарязания лук. Когато лукът добие златист цвят, добавяме бульона, като всичко това разбъркваме непрекъснато. Към получената смес прибавяме сварената и добре пасирана коприва. Постоянно разбъркваме до кипване. Добавяме и сметаната.  Две – три минути след кипването сосът е готов. Така приготвеният деликатес може да се постави върху лист маруля и да се гарнира с магданоз.

В фермата, която посетих живеят 56 африкански щрауси. Но това не е предела, тъй като тук през 2006 г. са живели повече от двеста птици. Само миналата година тук е имало 150 животни.
Африканските щрауси са топлолюбиви, но добре се приспособяват и на местна почва. Явно тази година наводненията са повлияли на размножаването им.
Първоначално си мислех, че посещението ми в такава ферма е губене на време, но именно тук научих доста интересни неща.
Оказа се, че месото на щраусите не само се консумира и не отстъпва по вкус на свинското, но е и по-диетично. За да отглеждаш щрауси не се изискват кой знае колко средства. Това занимание е интересно и доставя удоволствие.
Щраусите са всеядни и ядат такива отпадъци, които даже и свинете не са си  мислили да употребяват.
Възрастните щрауси достигат до 120 – 150 кг, от които 60 кг е чисто месо. Продуктите получени от тези животни нямат ограничен брой. Ето и няколко примера за приложението им. Спортистите, например си присаждат сухожилия от щрауси. Очите на тези птици се използват за трансплантация. От миглите им се правят четки. От вълната и кожата им се правят великолепни обувки. Не по-малко са ценни и младите щраусчета. На 1-месечна възраст щрауса струва 100 евро, а на 3-месечна 300 евро.
Малките птици бързо нарастват и изглеждат като възрастните. Тези птици живеят до 70 години. Малките щрауси са оцветени в черно и сиво. В черно са мъжките екземпляри, а в сиво женските. През първите няколко години щраусите снасят по 10 -12 яйца за сезона, по-късно броя им нараства 5 пъти. Във фермата имаше самка, която снася рекордните 68 яйца.
За кое да е друго животно се изискват много повече условия, отколкото за отглеждането на щрауси. Това не означава, че се полагат по-малко грижи, но ако погледнем вложените средства и изходните продукти, везните ще наклонят към такъв вид ферми.