Денят бе много горещ и водата в съдовете бързо свърши. Възрастните подвикнаха на малкия водоносец, който бе заспал на сянка:
– Момче, взимай стомните и отивай на извора. Водата свърши.
Момчето сънено потърка очите си и с нежелание се отправи към празните стомни. Очакваше го дълъг и изморителен път. Той знаеше, че на връщане тези глинени образования тежат като олово, сякаш бяха пълни не с вода, а с камъни. Това ставаше винаги така, защото  умората надделяваше и всяка тежест се струваше двойно по-голяма. Въпреки всичко взе стомните и тръгна.
На извора освежаващата влага на водата досъбуди заспалото детско сърчице. Някаква живителна сила се вля в него още с първите струйки вода.
Събра напълнените съдове и потегли обратно. От една стомна се процеждаше издайническа струйка вода и оставяше мокра  диря по земята. Когато  стигна  лагера, хората прекалено ожаднели се нахвърлиха върху стомните. Остана само една. В нея имаше много малко вода. Момчето бавно я надигна и изпразни съдържанието й.
В последните лъчи на залеза  водоносеца долови слаб шепот:
– Защо не ме остави? Аз съм счупена и почти цялата вода изтича от мен. За какво съм, ти? Хвърли ме на боклука.
Момчето наведе глава, погали стомната с напуканите си длани и промълви:
– Не ми даде сърце да го направя. Забелязах, че водата, която се стичаше от теб попадаше върху цветята и тревичките край пътя и те живаха. Ставаха по-свежи и красиви. Как да ги лиша от малкото влага, която получаваха? Ти си счупена, но не си безполезна, защото даваш живот на загубилите влагата си.

Наблюдавали ли сте децата? Те притежават забележителни качества, които загубват, когато пораснат. Обичат сами да преоткриват света. Не се страхуват, че правят нещо както не трябва. Опознавайки новото, придобиват опит и изживяват случилото се със силни емоции.Припомнете си как изглеждат очите на дете, когато ви разказва за своето „ново“ откритие. Какъв възторг искри от него, когато се впуска в поредното приключение.
Неговите чудеса за вас не значат нищо, те са обикновени тривиални неща. Децата обичат промените и откритията. Помолете ги да разкажат за своите планове, изслушайте фантазиите им. Тогава ще разберете как един живот може да бъде пълен със потресаващи събития и радост.
Всички ние сме били деца и сме мечтали. Били сме готови да превземаме светове, да нагазим в непознатото, макар това да е било забранено от родители и учители, но с годините ставаме по-внимателни. Много мислим и разсъждаваме. Поредната порция от въпроси непрекъснато ни облива. Трябва ли наистина да го направя? Какво ще стане след това? Колко време ще ми отнеме? Заслужава ли си усилието? Ставаме все по-рационални, затворени в някакъв строг порядък. Даже малките неща правим по навик, за да не срещнем неочакваното. Живота ни става предсказуем. В него няма сюрпризи, нови срещи, бурни преживявания, от които дъхът ни да спре.
Ние знаем какво ще стане утре, след месец, след година. Но това знание радва ли ни?
Искате ли тогава живота ви да се промени? Ако наистина го желаете то непременно ще стане. Как ще стане това? Започни с най-простите неща.
Например, измени маршрута до работата си, измисли си ново хоби. Тогава може би ще откриеш някой скрит свои талант, не спирай продължавай да го развиваш, Направете нещо непривично за вас. Отворете се за нови приключения и срещи. Срещнете предизвикателството с усмивка. Тогава живота ви ще разбие скучната рамка на ежедневието и вие отново ще се усетите, че сте човек.

Изсичането на тропическите гори може да доведе до 50% увеличаване на заболяваемостта от малария. До това са достигнали учените от САЩ, които са анализирали международните данни за 2006г. в 54 района на Бразилия в басейна на Амазонка и сателитните снимки, които отразяват мащабното изсичане на горите.
Обезлесяването е един от първоначалните екологични фактори, които могат да предизвикат епидемия от малария. Откритите пространства и частичното осветяване на басейна, вследствие от изсичането на горите, е идеална среда за размножение на маларийния комар.
Anopheles darlingi обитава бреговете на Амазонка. Той може скоро да измести другите комари, които не са толкова активни при пренасянето на паразити.
Трябва да се отбележи, че при незначително намаляване на площта на горите, може да има трайни последствия. Статистиката показва, че при изсичане на 40% от дърветата, заболяваемостта от малария се увеличава с 4 %. В интервала 1907 –  2006 г. в бразилската долина на Амазонка са заболели 500 000 човека. Изследвания район е типичен за зоната на тропическите гори, така че резултатите могат да бъдат характерни и за други страни.
Подобно изследване е проведено преди няколко години в перуанската област на Амазонка. Оказало се, че броя на ухапаните се е увеличил 278 пъти след изсичането.

Съществуват бактерии, които са способни да ускорят до 40% растежа на дърветата. Разкриването на механизма води до култивирането на определен вид дървета, както  за биотопливо така и за химическа суровина. Декодирането на полезните бактерии не само ще помогне за осигоряване на гориво на бъдещето, но ще способства за по-ефективното производство на хранителни култури.
Изследователите са открили удивителеният ефект, който тези бактерии оказват на дърветата. Те са успели да намерят няколко вида микроби, които дават мощен тласък на развитието на растението гостоприемник.
Бактериите живеещи в корена на тополата бързо извличат необходимото от това съседство и не се задържат дълго там.
Новият вид дървета под въздействието на откритите „помощници“ ще могат да се отглеждат на непригодни площи, бедни на хранителни вещества, вода и други. Разбирайки как действат тези бактерии може да се стимулира взаимодействието им с дърветата.
Учените са забелязали, че бактериите притежават гени, които дават приемущество на растенията да виреят при недостиг на вещества, при засушаване, повишават устойчивостта им, дори им помагат да растат в токсична среда. Индетифицирани са и гени, които създават агенти защитаващи растенията от гъбични и бактериални инфекции.
Откритите гени произвеждат вещества, необходими за дърветата, които те сами не могат да синтезират. Така наречените фитохормони подпомагат растежа на дървото. Забелязали са , че благодарение на гените, бактериите усвояват необходимите вещества, в това число и захарта, която се отделя от корените на тополата.
Симбиозата между дървета и бактерии е от полза и за двете страни. Например синтеза на фитохормони е в пряка зависимост от подаването на захар от растението гостоприемник.

Архитектурата сама по себе си е изкуство и опита да се свърже  с други изкуства е равносилно на висш пилотаж. Такива опити са правени отдавна, както по отношение на отделните елементи, така и към цялата композиция.
Пример за такава интеграция  е стълбата – клавиатура използвана в една от станциите на метрото в Стокхолм. Пътниците имали избор или да се качат на ескалатора или да натискат стъпалата – клавиши, които ги придвижвали по същия начин. Самата архитектура предизвиква достатъчно емоции, така че допълнение към това усещане не е нужно. Това се наблюдава и при други образи от „музикалното строителство“.
Интересен е Дома – роял построен в китайския град Хуайнан. Тази композиция съчетава два музикални инструмента, които могат да се забележат от далече, роял и цигулка. Избора на формите за реализация на този проект е продиктувана от две причини, символичността на двата инструмента и техните практически функции. Формата на рояла позволява по най-добрия начин да се разпредели пространството в изложбения комплекс, а формата на вертикалната цигулката дава възможност в нея да се поставят стълби, по които посетителите могат да се изкачват до съответните зали.
Този дом отговаря едновременно на естетическите и практическите изисквания за здание. Но къщата изпълнява и още една функция – рекламна.
Строителството на дома боло завършено през 2007 г. През този период град Хуайнан се е нуждаел от привличане на вниманието, с цел развитието на района. Тази сграда станала символ на бъдещето на града.
Благодарение на своята оригинална архитектура Дома – роял е влязъл в неофициалния списък на удивителните явления в световната архитектура. В света има доста опити за реализиране на дизайн с какви да е предмети, дори и с живи същества.
Специалисти критикуват този архитектурен ансамбъл  Едни смятат, че сградата има елементи на „скучен пост модернизъм“, други го наричат „типичен студентски проект. Въпреки всичко не може да се отрече оригиналността на замисъла.
При проектирането на съоръжението са използвани много съвременни материали, включително и стъкло.
Този вид архитектура удивлява с нетривиалността си, както през деня, така и през нощта.